На 19 февруари 2013 г. Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подписаха Споразумение относно Единен патентен съд (3) („Споразумението относно ЕПС“). В Споразумението относно ЕПС се предвижда, че то не влиза в сила преди първия ден от четвъртия месец след датата на влизане в сила на измененията на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) по отношение на връзката на посочения регламент със Споразумението относно ЕПС.

На 15 октомври 2012 г. Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия — страни по Договора от 31 март 1965 г. относно създаването и статута на Съда на Бенелюкс („Договора за Съда на Бенелюкс“), подписаха протокол за изменение на този договор. С протокола стана възможно да се прехвърли компетентност на Съда на Бенелюкс по конкретни въпроси, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Необходимо е да се уреди връзката между Регламент (ЕС) № 1215/2012, от една страна, и Споразумението относно ЕПС и Договора за Съда на Бенелюкс, от друга страна, посредством изменения на посочения регламент.

Единният патентен съд и Съдът на Бенелюкс следва да се считат за съдилища по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012, за да се гарантира правна сигурност и предвидимост за ответниците, които могат да бъдат изправени пред тези две съдилища на място на територията на държава членка, различна от определената съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Измененията на Регламент (ЕС) № 1215/2012, предвидени в настоящия регламент по отношение на Единния патентен съд, целят установяването на международната компетентност на този съд и не засягат вътрешното разпределение на производствата между отделенията на този съд, нито правилата, предвидени в Споразумението относно ЕПС по отношение на упражняването на компетентност, включително изключителна компетентност, по време на преходния период, предвиден в това споразумение.

В качеството си на съдилища, които са общи за няколко държави членки, Единният патентен съд и Съдът на Бенелюкс не могат, за разлика от съдилищата в една държава членка, да упражняват своята компетентност въз основа на националното право спрямо ответници, които нямат местоживеене в държава членка. Следователно, за да се даде възможност на тези две съдилища да упражняват компетентност спрямо такива ответници, по отношение на въпросите от компетентността съответно на Единния патентен съд и на Съда на Бенелюкс правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 следва да се прилагат и спрямо ответници с местоживеене в трети държави. Със съществуващите правила за компетентност на Регламент (ЕС) № 1215/2012 се осигурява тясна връзка между производствата, по отношение на които се прилага посоченият регламент, и територията на държавите членки. Следователно е целесъобразно да се разшири приложното поле на тези правила, така че те да се прилагат за производствата срещу всички ответници, независимо от тяхното местоживеене. При прилагането на правилата относно компетентността, предвидени в Регламент (ЕС) № 1215/2012, Единният патентен съд и Съдът на Бенелюкс (всеки от които е наричан по-долу „общ съд“) следва да прилагат само онези правила, които са подходящи за въпроса, по който им е предоставена компетентност.

Съответният общ съд следва да може да разглежда спорове, които включват ответници от трети държави, въз основа на правилото за субсидиарна компетентност в производства, свързани с нарушение на европейски патент, причиняващо вреди както в рамките на Съюза, така и извън него. Тази субсидиарна компетентност следва да бъде упражнявана, когато имущество, което принадлежи на ответника, се намира на територията на която и да било държава членка — страна по инструмента за създаване на съответния общ съд, и когато спорът е свързан с която и да е такава държава членка в достатъчна степен, например когато ищецът е с местоживеене в тази държава или когато доказателствата във връзка със спора се намират в нея. Когато установява компетентността си, общият съд следва да вземе предвид стойността на въпросното имущество, която не следва да бъде незначителна и която следва да направи изпълнението на съдебното решение възможно, поне отчасти, в държавите членки, които са страни по инструмента за създаване на съответния общ съд.

Правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно висящ процес (lis pendens) и свързани искове, които имат за цел предотвратяването на успоредни производства и постановяването на противоречиви съдебни решения, следва да се прилагат, когато са предявени искове пред общ съд и пред съд на държава членка, в която Споразумението относно ЕПС или, в зависимост от случая, Договора за Съда на Бенелюкс не се прилага.

Правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно висящ процес (lis pendens) и свързани искове следва да се прилагат също така в случаите, в които по време на преходния период, предвиден в Споразумението относно ЕПС, искове по някои видове спорове са предявени в Единния патентен съд, от една страна, и в национален съд на държава членка, която е страна по Споразумението относно ЕПС, от друга страна.

Съдебните решения на Единния патентен съд или на Съда на Бенелюкс следва да се признават и изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 1215/2012 и в държава членка, която не е страна по Споразумението относно ЕПС или по Договора за Съда на Бенелюкс, в зависимост от случая.

Съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, която не е страна по Споразумението относно ЕПС или по Договора за Съда на Бенелюкс, в зависимост от случая, следва да се признават и изпълняват в друга държава членка в съответствие с Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Поради това Регламент (ЕС) № 1215/2012 следва да бъде съответно изменен.

Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане, без да се засяга възможността Дания да прилага измененията на Регламент (ЕС) № 1215/2012, предвидени в настоящия регламент, съгласно член 3 от Споразумението от 19 октомври 2005 г. между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5) ,