—

за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от B. Eggers и A.‑M. Rouchaud-Joët, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, стр. 1 и поправки в ОВ L 131, 2011 г., стр. 26, ОВ L 8, 2013 г., стр. 19 и ОВ L 281, 2013 г., стр. 29).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора, съответно между г-ца Sanders, ненавършило пълнолетие лице, представлявана от майка си, г‑жа Sanders, и г‑н Verhaegen, неин баща, и между г‑жа Huber и нейния съпруг г‑н Huber, с когото живеят разделени, по повод на задължения за издръжка.

3

Съображения 4, 9, 11, 15, 23, 44 и 45 от Регламент № 4/2009 гласят следното:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 1, параграф 1 от Регламент № 4/2009 гласи:

„Настоящият регламент се прилага към задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство“.

5

Член 3 от този регламент предвижда:

„Компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите членки са:

6

Членове 4 и 5 от посочения регламент се отнасят съответно до избора на съд и до компетентност, основана на явяване на ответника.

7

Член 5 от Регламент № 44/2001 гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

8

Член 28 от Закона за предявяването на права на издръжка в отношенията с чужди държави (Auslandsunterhaltsgesetz) от 23 май 2011 г. (BGBl. 2011 I, стр. 898, наричан по-нататък „AUG“), озаглавен „Централизация на компетентността; нормативни правомощия“, гласи:

„1) Ако обичайното местопребиваване на някоя от страните не е в Германия, по исковете за издръжка по член 3, букви а) и б) от Регламент […] № 4/2009 компетентен е единствено Amtsgericht [районният съд] по седалището на съответния Oberlandesgericht [върховен областен съд], в чийто съдебен район ответникът или взискателят обичайно пребивава.

За района на Kammergericht (Берлин) компетентен е Amtsgericht Pankow-Weißensee.

2) Правителствата на провинциите могат да прехвърлят тази компетентност с подзаконов нормативен акт на друг Amtsgericht от района на Oberlandesgericht или, когато в съответната провинция има няколко Oberlandesgerichte, на един Amtsgericht за районите на всички Oberlandesgerichte или на някои от тях. Правителствата на провинциите могат да делегират с подзаконов нормативен акт правомощията си в тази област на Landesjustizverwaltungen [съдебни администрации]“.

9

Ищцата в главното производство, която обичайно пребивава в Метман (Германия), иска издръжка от своя баща, г‑н Verhaegen, който пребивава в Белгия, с иск, предявен на 29 май 2013 г. пред районния съд по своето местоживеене, а именно Amtsgericht Mettmann. След като изслушва страните, Аmtsgericht Mettmann препраща делото на Amtsgericht Düsseldorf на основание член 28, алинея 1 от AUG.

10

11

Запитващата юрисдикция изразява съмнения по-специално относно правилото за „централизация на компетентността“, предвидено в член 28 от AUG, когато става въпрос за производства по дела за издръжка. По-конкретно тази централизация на компетентността водела до лишаване на децата, които пребивават в Германия, от възможността производството да бъде водено в компетентната юрисдикция по обичайното им местопребиваване.

12

При тези обстоятелства Amtsgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Член 28, алинея 1 от AUG нарушава ли член 3, букви а) и б) от Регламент № 4/2009?“.

13

Г‑жа Huber живее в Кел (Германия) и иска от своя съпруг, който живее в Барбадос, да ѝ изплаща издръжка вследствие на фактическата им раздяла. Тя предявява своето искане пред районния съд по местоживеенето си, а именно Amtsgericht Kehl. Последният препраща делото на Amtsgericht Karlsruhe на основание на член 28, параграф 1 от AUG с мотива, че последната юрисдикция е компетентна, тъй като обичайното местопребиваване на ищцата е в района на Oberlandesgericht Karlsruhe (върховен областен съд на Карлсруе).

14

Запитващата юрисдикция също изразява съмнения относно съвместимостта на член 28, алинея 1 от AUG с член 3, букви а) и б) от Регламент № 4/2009.

15

Тази юрисдикция счита, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза Регламент № 4/2009 напълно изключва прилагането на националните правила за компетентност. Доколкото член 3, букви а) и б) от този регламент действително урежда и международната, и местната подсъдност, държавите членки не можели да приемат правила относно компетентността, които се отклоняват от установените в този регламент.

16

17

Запитващата юрисдикция посочва освен това волята на страните да предоставят компетентност на съда по местопребиваване на ищеца в главното производство, а именно Amtsgericht Kehl, било чрез избор на съд, било чрез явяването на ответника.

18

При тези условия Amtsgericht Karlsruhe решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместим ли е с член 3, букви а) и б) от Регламент № 4/2009член 28, алинея 1, първо изречение от AUG, съгласно който, ако обичайното местопребиваване на някоя от страните не е в Германия, по исковете за издръжка по член 3, букви а) и б) от Регламент № 4/2009 компетентен е единствено Amtsgericht по седалището на съответния Oberlandesgericht, в чийто съдебен район ответникът или взискателят обичайно пребивава?“.

19

С определение на председателя на Съда от 25 юли 2013 г. дела C‑400/13 и C‑408/13 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

20

С оглед на обстоятелствата, посочени в точка 17 от настоящото решение, Amtsgericht Karlsruhe излага предположение за евентуална несъвместимост на германския закон с членове 4 и 5 от Регламент № 4/2009. Трябва да се отбележи обаче, както изтъква Европейската комисия, че посочената юрисдикция отправя запитване до Съда само по отношение на обхвата на член 3 от този регламент.

21

Следва да се добави, че от преюдициалните запитвания ясно личи, че споровете в главните производства се отнасят само до случая, в който взискателят по вземането за издръжка предявява иск срещу длъжника пред юрисдикцията по обичайното си местопребиваване. Ето защо следва да се отговори на въпросите, поставени от запитващите юрисдикции, само с оглед на член 3, буква б) от посочения регламент.

22

23

В самото начало следва да се поясни, както отбелязва генералният адвокат в точка 33 от своето заключение, че доколкото разпоредбите на Регламент № 4/2009 за правилата относно компетентността заместват тези на Регламент № 44/2001, практиката на Съда, която се отнася до разпоредбите относно компетентността по дела във връзка със задължения за издръжка, съдържащи се в Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), както и в Регламент № 44/2001, който е продължение на Брюкселската конвенция, остава релевантна за анализа на съответните разпоредби на Регламент № 4/2009.

24

Следва също така да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите относно компетентността трябва да се тълкуват самостоятелно, от една страна, в зависимост от целите и от системата на посочения регламент, и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи (вж. по аналогия решения Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances, C‑1/13, EU:C:2014:109, т. 32 и цитираната съдебна практика, както и flyLAL-Lithuanian Airlines, C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 24 и цитираната съдебна практика).

25

26

В това отношение, на първо място, съгласно съображение 45 от Регламент № 4/2009 той има за цел да се създаде серия от мерки, позволяващи събирането на вземания за издръжка при трансгранични случаи и съответно да улесни свободното движение на хора в рамките на Съюза. Съгласно съображение 9 от този регламент взискател на издръжка следва да може да получи лесно в една държава членка решение, което автоматично ще бъде изпълняемо в друга държава членка, без никакви други формалности.

27

28

По отношение на правилата за компетентността при трансграничните спорове за издръжка Съдът вече е имал възможност да поясни в контекста на член 5 от Брюкселската конвенция, че дерогацията на правилата за компетентността в областта на издръжките има за цел да се предостави особена защита на търсещото издръжка лице, което е считано за най-слабата страна в това производство (вж. в този смисъл решения Farrell, C‑295/95, EU:C:1997:168, т. 19 и Blijdenstein, C‑433/01, EU:C:2004:21, т. 29 и 30). В това отношение правилата за компетентност, предвидени в Регламент № 4/2009, целят, подобно на тези, които са установени в посочения член 5, параграф 2, да гарантират близост между взискателя и сезираната юрисдикция, както впрочем посочва генералният адвокат в точка 49 от своето заключение.

29

Следва също така да се подчертае, както посочва генералният адвокат в точка 69 от своето заключение, че целта за добро правораздаване трябва да се разбира не само в смисъл на възможно най-добра организация на правораздаването, но и да се разглежда от гледна точка на интереса на страните, независимо дали става въпрос за ищеца или за ответника, на които следва да се осигури по-специално по-лесен достъп до правосъдие и предвидимост по отношение на правилата за компетентността.

30

Член 3, буква б) от Регламент № 4/2009 определя критерия, който позволява да се установи коя юрисдикция е компетентна да разгледа трансгранични спорове относно задължения за издръжка, а именно „обичайно местопребиваване на взискателя“. Тази разпоредба, която определя както международната, така и местната подсъдност, има за цел да уеднакви правилата за определяне на подсъдността (вж. в този смисъл по аналогия решение Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 30).

31

В писмените си становища, представени на Съда, германското правителство и Комисията подчертават, че макар член 3, буква б) от Регламент № 4/2009 да определя международната и местната подсъдност на юрисдикциите, които са компетентни да се произнесат по трансграничните спорове за задължения за издръжка, все пак държавите членки следва да определят в рамките на своята организация на правораздаването конкретната юрисдикция, която е компетентна да се произнесе по тези спорове, както и съдебните райони на юрисдикциите по обичайното местопребиваване на взискателя по смисъла на член 3, буква б) от Регламент № 4/2009.

32

В това отношение следва да се установи, че макар правилата за определяне на подсъдността да са хармонизирани посредством определянето на общи критерии за привръзка, определянето на компетентната юрисдикция остава от компетентността на държавите членки (вж. в този смисъл решения Mulox IBC, C‑125/92, EU:C:1993:306, т. 25 и GIE Groupe Concorde и др., C‑440/97, EU:C:1999:456, т. 31), при условие че съответното национално законодателство не застрашава постигането на целите на Регламент № 4/2009, нито премахва неговото полезно действие (вж. в този смисъл по-специално решения Zuid-Chemie, C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 30 и C., C‑92/12 PPU, EU:C:2012:255 точка 79).

33

34

35

Следва да се поясни, че изпълнението на целите, припомнени в точки 28 и 29 от настоящото решение, не предполага задължение за държавите членки да установят компетентни юрисдикции във всяко едно място.

36

Необходимо е обаче измежду юрисдикциите, определени за разглеждането на спорове в областта на издръжките, компетентна да е тази юрисдикция, която се намира в особено тясна връзка с обичайното местопребиваване на взискателя по вземането за издръжка.

37

38

В настоящия случай компетентната юрисдикция съгласно член 28 от AUG е Amtsgericht, в чийто район се намира местно компетентният Oberlandesgericht, пред който ищецът евентуално ще трябва да се яви в рамките на въззивно производство.

39

40

Макар близостта между компетентната юрисдикция и взискателя по вземането за издръжка да е сред целите, преследвани с член 3, буква б) от Регламент № 4/2009, тя обаче не е единствената цел на този регламент, както бе припомнено в точки 26—29 от настоящото решение.

41

42

Германското правителство и Комисията твърдят, че централизация на компетентността по въпросите за издръжките, като разглежданата в главните производства, има положително въздействие върху организацията на правосъдието, тъй като дава достъп до специализиран съд, който следователно има по-голям опит в този вид спорове, които според тях често са много сложни от фактическа и правна страна.

43

В това отношение е важно да се отбележи, от една страна, че макар различните райони на юрисдикциите, които са компетентни в областта на издръжките, да предполагат, че в някои случаи взискателят по вземането за издръжка може да измине по-голямо разстояние, когато спорът е трансграничен, това невинаги е така. Сезирането на дадена юрисдикция не предполага систематично пътуване на страните във всички стадии на производството. С оглед на това и както пояснява съображение 23 от Регламент № 4/2009, за да се ограничат разходите за производства, предвидени от този регламент, следва по-специално да се използват, в рамките на възможното, модерните комуникационни технологии, най-вече при изслушването на страните по спора, като чрез тези процесуални средства може да се избегне пътуването на страните.

44

От друга страна, правило за компетентност, като разглежданото в главните производства, може да изпълни едновременно целите, припомнени в точки 26—29 от настоящото решение, а именно въвеждане на мерки, позволяващи събирането на вземания за издръжка при трансгранични случаи, защита на интересите на взискателите по вземания за издръжка и улесняване на доброто правораздаване.

45

Всъщност централизация на компетентността, като разглежданата в главните производства, допринася за придобиването на специален опит, което може да подобри ефикасността при събирането на издръжки, като същевременно гарантира добра организация на правораздаването и зачита интересите на страните по спора.

46

Не може да се изключи обаче възможността подобна централизация на компетентността да ограничи ефективното събиране на издръжките при трансграничните случаи, поради което е необходимо запитващите юрисдикции да проверят какво е конкретното положение в съответната държава членка.

47

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Подписи