—

за г‑н E., от C. Marín Pedreño, solicitor, D. Williams, QC, и M. Gration, barrister,

—

за г‑жа B., от N. Hansen, solicitor, H. Setright, QC, E. Devereaux и R. Genova Alquacil, advocates,

—

за правителството на Обединеното кралство, от V. Kaye, в качеството на представител, и от M. Gray, barrister

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за испанското правителство, от M. J. García-Valdecasas Dorrego, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и A.‑M. Rouchaud-Joët, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 8, 12 и 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н E. (наричан по-нататък „бащата“) и г‑жа B. (наричана по-нататък „майката“) относно компетентността на юрисдикциите на Обединеното кралство да разглеждат дела с предмет по-специално определянето на обичайното местопребиваване на тяхното дете S. (наричано по-нататък „S.“) и правото на бащата на лични отношения с детето.

3

Съображение 12 от Регламент № 2201/2003 предвижда:

„Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящ[ия регламент], са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някой случаи на промяна на пребиваването на детето [или] по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност“.

4

Член 8 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Обща компетентност“ и включен в раздел 2, озаглавен „Родителска отговорност“, от глава II, озаглавена „Компетентност“, гласи:

„1. Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

2. Параграф 1 се прилага[, освен ако са налице предпоставките за прилагане] на членове 9, 10 и 12“.

5

Член 9 от Регламент № n o 2201/2003, озаглавен „Запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето“, гласи:

„1. Когато едно дете се мести правомерно от една държава членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на държав[ата] членк[а] по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от член 8, запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ [преместването, във връзка с] изменение на решението за право на лични отношения с детето, издадено [в] тази държава членка преди [преместването] на детето, когато [обичайното местопребиваване на] носителя на правото на лични отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с детето продължава да [е в] държавата членка на предишното [обичайно местопребиваване] на детето.

2. Параграф 1 не се прилага, ако носителят на правото на лични отношения с детето, по смисъла на параграф 1 е приел компетентността на съдилищата на държавата членка по новото обичайно местопребиваване на детето, като е участвал в производството пред тези съдилища, без да е оспорил[…] тяхната компетентност“.

6

Член 12 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Пророгация на компетентност“, предвижда в параграф 3:

„Съдилищата на държавите членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност […], когато:

7

Член 15 от Регламент №°2201/2003, озаглавен „Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“, гласи:

„1. По силата на изключение, съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото могат, ако смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес за детето:

2. Параграф 1 се прилага:

Прехвърлянето, направено служебно от съда или по искане на съда на друга държава членка трябва да се приеме поне от едната от страните.

3. Счита се, че детето има особена връзка с държава членка, по смисъла на параграф 1, ако тази държава членка:

4. Съдът на държавата членка, който е компетентен да разгледа делото по същество постановява срок, в който съдилищата на тази друга държава членка трябва да бъдат сезирани в съответствие с параграф 1.

Ако съдилищата не са сезирани до този момент, съдът, който е сезиран, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

5. Съдилищата на тази друга държава членка могат, когато поради особените обстоятелства по делото е в най-добър интерес на детето, да приемат[, че са компетентни,] в рамките на шест седмици от своето сезиране в съответствие с параграф 1, букви а) или б). В този случай съдът, който е сезиран пръв, се отказва от компетентност. Иначе съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

6. Съдилищата си сътрудничат за целите на настоящия член или пряко, или посредством централните органи, определени в съответствие с член 53“.

8

Член 16 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Сезиране на съда“ и включен в раздел 3, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II, озаглавена „Компетентност“, предвижда:

„1. [С]ъдът се смята за сезиран […]:

9

Член 21, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Признаване на решения“ и включен в раздел 1, озаглавен „Признаване“, от глава III, озаглавена „Признаване и изпълнение“, гласи:

„Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия“.

10

Член 26 от посочения регламент, озаглавен „Забрана за преразглеждане по същество“ и включен в същия раздел 1, предвижда:

„При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на решението по същество“.

11

Член 41, параграф 1 от раздел 4, озаглавен „Изпълнение на определени решения относно правото на лични отношения с детето и на някои решения, които разпореждат връщането на детето“, от същата глава III от Регламент № 2201/2003 гласи:

„Правото на лични отношения с детето, по смисъла на член 40, параграф 1, буква а), предоставено с изпълняемо решение, издадено в държава членка, се признава и изпълнява в друга държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да се предоставя каквато и да е възможност за противопоставяне на неговото признаване, ако решението е било заверено в държавата членка, която го е издала в съответствие с параграф 2.

Дори ако националното право не предвижда изпълнение по силата на закона на решение, даващо право на лични отношения с детето, съдът по произхода може да обяви, че решението е изпълняемо, въпреки обжалването му“.

12

Член 47, параграф 2 от Регламент № 2201/2003, включен в раздел 6, озаглавен „Други разпоредби“, от посочената глава III, предвижда по отношение на „Процедура[та] за изпълнение“:

„Всяко решение, издадено от съд на държава членка и обявено за изпълняемо в съответствие с раздел 2 или заверено в съответствие с членове 41, параграф 1 или 42, параграф 1, се изпълнява в държавата членка на изпълнение при същите условия [както] ако беше издадено в тази държава членка.

В частност, решение, което е било заверено в съответствие с член 41, параграф 1 или член 42, параграф 1 не може да се изпълни, ако е в противоречие с последващо изпълняемо решение“.

13

Според запитващата юрисдикция член 8 от Закона за закрила на децата от 1989 г. (Children Act 1989) позволява на юрисдикции на Англия и Уелс да се произнасят относно местопребиваването („residence order“) и правото на лични отношения с детето („contact order“), да забраняват определени действия („prohibited steps order“) и да разрешават специфични въпроси („specific issue order“), като последната хипотеза обхваща например решенията за връщане на детето в района на съда, за определяне на мястото, където то да учи, или за разрешаване или забрана то да се подложи на определено лечение.

14

Съгласно член 2, параграф 1, буква a) от Закона за семейството от 1986 г. (Family Law Act 1986):

„Съд на Англия и Уелс не може да постанови решение по член 1, параграф 1, буква a) по отношение на дете, освен ако:

15

Според запитващата юрисдикция решението по член 1, параграф 1, буква a) по смисъла на цитираната разпоредба е решение на съд на Англия или Уелс, постановено на основание член 8 от Закона за закрила на децата от 1989 г.

16

От акта за преюдициално запитване следва, че към момента на раждането на S. на 27 май 2005 г. бащата, който е испански гражданин, и майката, която е британска гражданка (наричани по-нататък заедно „родителите“), пребивават в Испания от няколко години и че S. е отглеждан в Испания до 6 февруари 2010 г.

17

На тази дата, след като през ноември 2009 г. родителите са се разделили, майката се премества с S. в Обединеното кралство. След преместването родителите напразно се опитват да се разберат как да разпределят правата си по отношение на детето S., което е повод за няколко съдебни производства в Испания и в Обединеното кралство.

18

На 21 юли 2010 г. родителите постигат споразумение (наричано по-нататък „споразумението от 21 юли 2010 г.“) относно упражняването на родителските права, което е предоставено на майката, и правото на лични отношения с детето, което е признато на бащата. Това споразумение е подписано от родителите пред секретар от Juzgado de Primera Instancia de Torrox (първоинстанционен съд, Торокс, Испания). Споразумението от 21 юли 2010 г. е представено за одобрение от този съд и на 20 октомври 2010 г. той постановява решение, в което се възпроизвеждат уговорките на споразумението (наричано по-нататък „решението от 20 октомври 2010 г.“).

19

На 17 декември 2010 г. майката подава на основание член 8 от Children Act 1989 молба пред Principal Registry of the High Court of Justice (England & Wales), Family Division. Тя моли да се постанови решение за определяне на местопребиваването („residence order“), да се изменят уговорките на споразумението от 21 юли 2010 г., фигуриращи в решението от 20 октомври 2010 г., относно правото на лични отношения с детето („contact order“), както и да се постанови решение по един специфичен въпрос („specific issue order“). По-специално майката иска да бъде ограничено правото на лични отношения с детето, признато на бащата с това споразумение.

20

На 31 януари 2011 г. бащата подава пред същия съд молба за изпълнение на решението от 20 октомври 2010 г. на основание членове 41 и 47 от Регламент № 2201/2003.

21

В съдебното заседание, проведено от High Court на 16 декември 2011 г., майката признава, че предвид споразумението от 21 юли 2010 г. и решението от 20 октомври 2010 г. е пророгирала компетентността на Juzgado de Primera Instancia de Torrox съгласно член 12, параграф 3 от този регламент. Заявява, че поради това не се противопоставя на изпълнението на решението от 20 октомври 2010 г., и последното е надлежно изпълнено в съответствие с уговорките на споразумението от 21 юли 2010 г. По-специално точният ред и условия за упражняване на правото на лични отношения с детето са определени подробно за периода до 6 януари 2013 г.

22

23

24

На 21 май 2013 г. запитващата юрисдикция разрешава на бащата да обжалва това решение на High Court от 25 март 2013 г.

25

High Court счита, че до произнасянето по така предявената жалба той не може да определя нов ред и нови условия за упражняване на правото на лични отношения с детето, относно което родителите спорят. High Court не постановява никакво решение за периода след 6 януари 2013 г., тъй като не е сигурен дали е компетентен по съществото на спора, или само във връзка с изпълнението на споразумението от 21 юли 2010 г. и на решението от 20 октомври 2010 г.

26

В жалбата бащата по същество поддържа, че в решението си от 25 март 2013 г. High Court е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че юрисдикциите на Англия и Уелс са компетентни да разгледат спора по същество. Според него пророгацията на компетентността съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 продължава да действа и след приключване на съответното производство и така обосновава компетентността във връзка с всички производства, чието образуване може да се наложи впоследствие за решаване на въпросите за родителската отговорност по отношение на детето S. Бащата уточнява също така, че такава компетентност, която юрисдикцията си запазва, може да бъде прехвърлена съгласно член 15 от Регламент № 2201/2003 и не по висящо производство.

27

Майката поддържа, че пророгацията на компетентността на юрисдикциите на държава членка съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 действа до постановяването на влязло в сила съдебно решение по това производство и че действието ѝ не се запазва след постановяването на това решение. Освен това счита, че член 15 от Регламент № 2201/2003 се прилага само към конкретни висящи производства пред юрисдикция на държава членка, а не изобщо към компетентността на тази юрисдикция, поради което при липса на висящо производство не следва да се извършва прехвърляне на основание на тази разпоредба.

28

Запитващата юрисдикция уточнява, че с определение от 4 юли 2013 г. Juzgado de Primera Instancia de Torrox е наложил на майката глоба в размер на 16000 EUR за неизпълнението на споразумението от 21 юли 2010 г. и е посочил, че съществува възможност упражняването на родителските права по отношение на S да бъде предоставено на бащата.

29

При тези обстоятелства Court of Appeal (England & Wales) (Обединено кралство) (Civil division) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

31

Най-напред следва да се отхвърлят доводите, изложени както от Европейската комисия, така и от испанското правителство, с които се оспорва както уместността, така и допустимостта на първия въпрос. В писменото си становище Комисията изтъква, че видно от определението от 29 февруари 2012 г., Juzgado de Primera Instancia de Torrox е приел, че не е компетентен на основание член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, и запитващата юрисдикция трябва да признае приетото от този съд на основание на член 21 от същия регламент.

32

Испанското правителство счита, че главното производство се отнася до въпрос, свързан с признаването и изпълнението на решението от 20 октомври 2010 г., както и до забраната за преразглеждане на това решение по същество по смисъла на членове 21, 26, 41 и 47 от Регламент № 2201/2003, тъй като молбата на майката за изменение на споразумението от 21 юли 2010 г. и на това решение е подадена по-малко от два месеца след постановяване на решението.

33

34

От друга страна, както поддържат в съдебното заседание майката и Комисията, следва да се приеме, че главното производство и първият въпрос се отнасят не както твърди испанското правителство, до въпрос, свързан с признаването и изпълнението на решението от 20 октомври 2010 г., както и до забраната за преразглеждане на това решение по същество по смисъла на членове 21, 26, 41 и 47 от Регламент № 2201/2003, а до това дали запитващата юрисдикция е компетентна или не по въпросите на родителската отговорност съгласно член 8, параграф 1 от този регламент.

35

По-специално следва да се уточни, че всеки въпрос, свързан с основателността на молбата на майката за изменение на споразумението от 21 юли 2010 г. и следователно за заместване на решението от 20 октомври 2010 г. с друго, подадена пред юрисдикциите на Англия и Уелс по-малко от два месеца след това решение, или с евентуално извършената с тази молба злоупотреба с процесуални права, трябва да се преценява с оглед на членове 8—15 от Регламент № 2201/2003 от юрисдикцията, която е компетентна по въпросите на родителската отговорност.

36

Освен това, като се има предвид, че в случая е безспорно, че до датата на обявяване на настоящото решение не е постановено никакво последващо съдебно решение относно родителската отговорност по отношение на S. и следователно решението от 20 октомври 2010 г. не е нито изменено, нито заместено с друго, трябва да се установи, че към тази дата това решение продължава да се ползва с пълна изпълнителна сила.

37

Що се отнася до тълкуването на член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, следва да се напомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид както нейното съдържание и цел, така и контекстът на тази разпоредба и целите на правната уредба, от която тя е част (решение Van Buggenhout и Van de Mierop, C‑251/12, EU:C:2013:566, т. 26 и цитираната съдебна практика).

38

В това отношение следва да се посочи, че според член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 компетентността се определя „по времето, когато съдът е сезиран“, а според член 12, параграф 3 от регламента — „към момента на сезирането на съда“. В това отношение член 16 от посочения регламент уточнява, че съдът се смята за сезиран „към момента на подаване на исковата молба […] в съда“.

39

40

Следователно от текста на член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от този регламент произтича, че компетентността на юрисдикцията по въпросите на родителската отговорност трябва да се проверява и определя във всеки конкретен случай на сезиране на тази юрисдикция, което предполага, че компетентността не се запазва след приключване на висящото производство.

41

Що се отнася до контекста, в който се вписват член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, съображение 12 от регламента уточнява, че компетентни на първо място трябва да са юрисдикциите на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето. В съответствие с това съображение член 8, параграф 1 от регламента предвижда, че общата компетентност по въпросите на родителската отговорност се определя с оглед на това местопребиваване.

42

Съгласно съображение 12 и член 8, параграф 2 от Регламент № 2201/2003 юрисдикции, които не притежават тази обща компетентност, могат да са компетентни само в определени случаи на промяна на местопребиваването на детето, предвидени по-специално в член 9 от този регламент, или вследствие на споразумение между носителите на родителската отговорност по член 12, параграф 3 от посочения регламент.

43

44

Що се отнася до целите, преследвани с Регламент № 2201/2003, следва да се посочи, че съображение 12 от този регламент предвижда, че правилата на регламента за компетентността по въпросите на родителската отговорност са установени с оглед на интереса на детето, и по-специално на критерия за близост, и че едно от условията, поставени от член 12, параграф 3, буква б) от посочения регламент, е всяка пророгация на компетентност в съответствие с тази разпоредба да е в интерес на детето.

45

От това следва, че компетентността по въпросите на родителската отговорност трябва да бъде определяна на първо място в зависимост от интересите на детето.

46

Както обаче основателно поддържат майката, Обединеното кралство и Комисията, макар да може да се счита, че пророгацията на компетентност, приета от родителите на малко дете за конкретно производство, е в интерес на детето, не е възможно да се приеме, че във всички случаи след приключване на производството, за което е извършена, пророгацията продължава да е в интерес на съответното лице през цялото му детство.

47

48

Освен това, тъй като целта на посочения член 12, параграф 3 е да се позволи на носителите на родителската отговорност по взаимно съгласие и при спазване на някои други условия да сезират дадена юрисдикция с въпроси, свързани с родителската отговорност, по които тя по принцип не е компетентна, не може да се презюмира, че това съгласие във всички случаи продължава да е налице след приключване на започналото производство и по други въпроси, които могат да възникнат впоследствие.

49

Следователно трябва да се счита, че пророгацията на компетентност на основание член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 важи само за конкретното производство пред юрисдикцията, чиято компетентност е пророгирана, и че компетентността отпада след окончателното приключване на производството, дало повод за пророгация, като компетентна става юрисдикцията, ползваща се с обща компетентност на основание член 8, параграф 1 от този регламент.

50

51

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Подписи