—

за белгийското правителство, от C. Pochet, J.‑C. Halleux и L. Van den Broeck, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (OВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183, наричан по-нататък „Регламентът“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Bradbrooke и г‑жа Aleksandrowicz относно родителската отговорност за сина им Antoni, когото г‑жа Aleksandrowicz задържа в Полша.

3

Член 3 от Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“) предвижда:

„[Отвеждането] или задържането на дете се счита за [неправомерно], когато:

Правото на упражняване на родителски права, посочено в т. „а“ по-горе, може да произтича по силата на закон или по силата на съдебно или административно решение, или по силата на действащо споразумение съгласно законодателството на тази държава“.

4

Член 12 от посочената конвенция гласи следното:

„Когато детето е било [неправомерно отведено] или задържано по смисъла на чл. 3 и от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на [неправомерното отвеждане] или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето.

[…]“.

5

Член 13 от Хагската конвенция от 1980 г. предвижда:

„Независимо от разпоредбите на предходния член съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или [органът], които се противопоставят на неговото връщане, установят, че:

[…]“.

6

Хагската конвенция от 1980 г. влиза в сила на 1 декември 1983 г. Всички държави — членки на Европейския съюз, са страни по нея.

7

Съображения 12, 17, 18 и 33 от Регламента гласят следното:

[…]

[…]

8

Член 1, параграфи 1 и 2 от Регламента предвижда:

„1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

[…]

2. В делата по смисъла на параграф 1, буква б) може, по-специално, да се разглежда:

[…]“.

9

Съгласно член 2 от Регламента:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

10

Член 8 от Регламента, озаглавен „Обща компетентност“, предвижда:

„1. Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

2. Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“.

11

Член 11 от Регламента, озаглавен „Връщане на дете“, гласи следното:

„1 Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи в държавите членки за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция от […] 1980 г. […] за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето е имало [обичайно] местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8.

[…]

3. Съдът, пред когото е подаден[а молбата] за връщане[…] в съответствие с параграф 1, действа експедитивно при разглеждането на [молбата], като използва най-бързите възможни процедури, които се предвиждат в националното законодателство.

Без да се засяга първата [алинея], съдът, освен когато изключителни обстоятелства правят това невъзможно, се произнася с решение, не по-късно от шест седмици след като молбата е внесена.

[…]

6. Ако съдът е [постановил] решение за отказ за връщане на детето по силата на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., съдът незабавно трябва да изпрати копие или пряко, или чрез своя[…] централ[ен орган], от решението за отказ за връщане на детето и от съответните документи […] на компетентния съд или на [централния орган] на държавата членка, [в която] детето обичайно е [пребивавало] непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, както това е определено от националното законодателство. Съдът получава всички споменати документи в едномесечен срок от датата на решението за отказ за връщане на детето.

7. Освен ако съдилищата в държавата членка, [в която] детето е имало обичайно местопребиваване[…] непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане[,] вече са били сезирани от една от страните, съдът или централн[ият] [орган], ко[й]то е получил[…] информацията, спомената в параграф 6, трябва да уведоми за нея страните и да ги покани да [представят становища пред] съда, в съответствие с националното законодателство, в рамките на три месеца от датата на уведомлението, така че съдът да може да разгледа въпроса за упражняването на родителските права върху детето.

Без да се засягат правилата за компетентността, съдържащи се в настоящия регламент, съдът прекратява делото, ако не е получил необходимите [становища] в рамките на срока.

8. Въпреки решението за отказ за връщане на детето[…] по смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., всяко последващо решение, което разпорежда връщането на детето, [постановено] от съда, който е компетентен[…] по смисъла на настоящия регламент[,] [подлежи на изпълнение] в съответствие с раздел 4 от глава III по-долу, за да се гарантира връщането на детето“.

12

Член 15 от Регламента е озаглавен „Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“ и в параграф 1 предвижда:

„По силата на изключение, съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото могат, ако смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това [съответства на висшия] интерес [н]а детето:

13

Член 1322 decies от Съдебния кодекс, изменен със Закона за създаване на съдилища за семейноправни спорове от 30 юли 2013 г. (наричан по-нататък „Съдебният кодекс“), гласи следното:

„§ 1. Решението за отказ за връщане на детето, постановено в друга държава, и придружаващите го документи, изпратени на белгийския централен орган съгласно член 11, 6 от Регламента на Съвета, посочен в член 1322 bis, 3°, се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка на секретаря на първоинстанционния съд в района на апелативния съд, в чийто съдебен район детето обичайно е пребивавало непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.

§ 2. След получаване на документите и най-късно в срок от три работни дни секретарят съобщава с препоръчано писмо с обратна разписка на страните и на прокуратурата информацията, посочена в член 11, 7 от Регламента на Съвета, споменат в § 1. Препоръчаното писмо с обратна разписка съдържа:

§ 3. Ако поне една от страните представи становище, секретарят незабавно призовава страните да се явят в първото съдебно заседание, в което може да бъде разгледано делото.

§ 4. Със сезирането на съда за семейноправни спорове се спират производствата, образувани пред съдилища по спорове в областта на родителската отговорност или свързани с тях спорове.

§ 5. Ако страните не представят становища пред съда в срока по § 2, 2, съдът за семейноправни спорове приема определение, в което констатира това, като секретарят връчва препис от него на страните, централния орган и прокуратурата.

§ 6. Решението във връзка с упражняването на родителските права по член 11, 8 от Регламента на Съвета, посочен в § 1, може по искане на една от страните да се отнася и до правото на лични отношения, в случай че с него се разпорежда връщането на детето в Белгия.

§ 7. Секретарят връчва на страните, прокуратурата и белгийския централен орган препис от решението по § 6 с препоръчана пратка с обратна разписка.

§ 8. Единствено белгийският централен орган има правомощие да изпраща решението и придружаващите го документи на компетентните органи на държавата, в която е постановено решението за отказ за връщане.

§ 9. За целите на прилагането на член 11, 7 и 8 от Регламента на Съвета, посочен в § 1, детето се изслушва съгласно член 42, 2, а) от посочения регламент и Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела“.

14

Antoni е дете, родено в Полша на 21 декември 2011 г. от връзката на полската гражданка г‑жа Aleksandrowicz с г‑н Bradbrooke, който е пребиваващ в Белгия британски гражданин.

15

Детето и майка му се преместват в Брюксел (Белгия) през юли—август 2012 г., когато детето е на седем месеца. От момента на установяването им там детето е с постоянен адрес при майка си и се среща редовно с баща си.

16

През август и септември 2013 г. майката и бащата участват в процедура по медиация на местно равнище, за да постигнат споразумение по въпроса за алтернативното местоживеене на детето, но не постигат съгласие.

17

На 16 октомври 2013 г. майката съобщава на бащата, че заминава на почивка с детето в Полша.

18

На 18 октомври 2013 г. бащата сезира Съда за ненавършили пълнолетие лица, Брюксел, който да се произнесе по-специално по въпросите за упражняването на родителските права върху детето и по неговото местоживеене.

19

Също така на 23 октомври 2013 г. бащата сезира съдията по обезпечителното производство с искане спешно да постанови привременна мярка, с която да му предостави правото да вижда и взима детето.

20

След като осъзнава, че майката няма намерение да се завърне в Белгия с детето, бащата изменя направените от него пред съдията по обезпечителното производство и пред Съда за ненавършили пълнолетие лица, Брюксел, искания, като моли да му бъде предоставено изключителното упражняване на родителските права и правото детето да живее основно с него, както и да бъде забранено на майката да напуска територията на Белгия с детето. От своя страна майката оспорва международната компетентност на белгийските съдилища, като иска да бъде приложен член 15 от Регламента и делото да бъде препратено на полските съдилища, тъй като детето има особена връзка с Полша, поради факта че пребивава в тази държава и междувременно е започнало да посещава детско учебно заведение там.

21

С определение от 19 декември 2013 г. съдията по обезпечителното производство се признава за компетентен и по спешност постановява исканите от бащата привременни мерки.

22

С решение от 26 март 2014 г., след като потвърждава компетентността си, Съдът за ненавършили пълнолетие лица, Брюксел, постановява, че родителските права се упражняват съвместно от родителите, че детето трябва да живее основно с майката и че на бащата временно е предоставено право да го вижда и взема всеки втори уикенд, като трябва да пътува на свои разноски до Полша.

23

Тъй като смята, че с това съдебно решение не е призната неправомерността на отвеждането на детето в Полша и е призната положителна правна последица от това силово действие, бащата обжалва посоченото решение пред Cour d’appel de Bruxelles [Апелативен съд, Брюксел], като иска главно да му бъде предоставено изключителното упражняване на родителските права, както и правото детето да живее основно с него.

24

Едновременно с образуваното пред белгийските съдилища производство по същество, на 20 ноември 2013 г. бащата сезира белгийския централен орган с искане за незабавно връщане на детето в Белгия съгласно процедурата за връщане, уредена в Хагската конвенция от 1980 г.

25

На 13 февруари 2014 г. Районен съд, Плонск (Полша), установява, че детето неправомерно е отведено от майка си и че преди това отвеждане неговото обичайно пребиваване е било в Белгия. Той обаче постановява решение за отказ за връщане на детето на основание член 13, буква b) от Хагската конвенция от 1980 г.

26

На 10 април 2014 г., след като получава от полския централен орган препис от посоченото решение за отказ за връщане на детето и копия от свързаните с него документи, белгийският централен орган изпраща преписката в секретариата на Първоинстанционен франкофонски съд, Брюксел, който приканва страните да представят становища. На 9 юли 2014 г. бащата представя становище пред този съд, вследствие на което се приема за сезиран председателят на Първоинстанционен франкофонски съд, Брюксел, компетентен — съгласно член 1322 decies от Съдебния кодекс, в редакцията му, приложима преди влизането в сила на Закона за създаване на съдилища за семейноправни спорове от 30 юли 2013 г. — да се произнесе по упражняването на родителските права върху детето в съответствие с член 11, параграфи 6 и 7 от Регламента. Съгласно член 1322 decies от Съдебния кодекс със сезирането на посочения съд се спират производствата, образувани пред съдилища по спорове в областта на родителската отговорност или свързани с тях спорове. След влизането в сила на посочения закон делото е възложено на Съда за семейноправни спорове, Брюксел.

27

С междинно решение от 30 юли 2014 г., постановено неприсъствено по отношение на майката, Cour d’appel de Bruxelles потвърждава решението на Съда за ненавършили пълнолетие лица, Брюксел, в частта, в която последният установява международната компетентност на белгийския съд да постанови решение по същество по въпросите за родителската отговорност. За сметка на това, след като констатира, че междувременно председателят на Първоинстанционния франкофонски съд, Брюксел, е бил сезиран от страните с искане на основание член 11, параграфи 6 и 7 от Регламента, Cour d’appel de Bruxelles спира производството по съществото на спора и иска от белгийския централен орган да добави към преписката по делото, с което е сезиран, всички документи от преписката, които този орган е предоставил на секретариата на Първоинстанционния франкофонски съд, Брюксел, съгласно член 1322 decies от белгийския Съдебен кодекс. На последно място, като привременни мерки до приключване на образуваното пред последния съд производство по член 11, параграфи 6—8 от Регламента, Cour d’appel de Bruxelles разпорежда на майката да съобщи на бащата новия адрес, на който пребивава с детето, и определя условията, при които ще се упражнява правото на бащата на лични отношения с детето.

28

Тъй като майката е отказала да съобщи адреса, на който живее с детето, бащата не е могъл да упражни предоставеното му от съда право на лични отношения.

29

Едновременно с производствата, образувани в Белгия по искане на бащата, майката предявява в Полша различни искове относно родителската отговорност. След като констатират, че белгийският съд е сезиран първи и е признал международната си компетентност, полските съдилища приемат, че нямат компетентност да се произнесат.

30

С окончателно решение от 8 октомври 2014 г. Съдът за семейноправни спорове, Брюксел, препраща делото на Cour d’appel de Bruxelles с мотива, че бащата е сезирал белгийските съдилища преди неправомерното отвеждане на детето по смисъла на член 11, параграф 7 от Регламента и производството по същество е висящо пред последния съд.

31

Cour d’appel de Bruxelles смята, че съгласно белгийското право той не може да се приеме за сезиран с производството по член 11, параграфи 6—8 от Регламента с решението за препращане, постановено на 8 октомври 2014 г. от Съда за семейноправни спорове, Брюксел. Всъщност според Cour d’appel de Bruxelles това производство би могло да бъде образувано пред него само ако страна по спора е подала жалба срещу посоченото съдебно решение.

32

Посоченият съд се пита дали — с оглед на изискванията за бързина и ефективност, които трябва да бъдат изпълнени при провеждане на производството по член 11, параграфи 6—8 от Регламента — параграф 7 от споменатия член допуска законодателството на държава членка да предоставя на специализиран съд изключителната компетентност за водене на това производство и също така да предвижда, че всички производства относно родителската отговорност, образувани пред друг съд, се спират от момента на сезирането на специализирания съд.

33

Поради това според Cour d’appel de Bruxelles следва на Съда да се постави преюдициален въпрос относно тълкуването на член 11, параграфи 7 и 8 от Регламента, за да може да се определи кой белгийски съд е компетентен на основание на правото на Съюза, и по-конкретно да се реши дали Cour d’appel de Bruxelles, пред който е образувано производството по същество относно родителската отговорност, трябва да се произнесе в производството по член 11, параграфи 6—8 от Регламента.

34

При тези обстоятелства Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент[а] да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка:

35

36

Следва да се констатира, на първо място, че преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламента, приет по-конкретно на основание член 61, буква в) ЕО, понастоящем член 67 ДФЕС, намиращ се в дял V, част трета от Договора за функционирането на ЕС, който се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, така че това запитване попада в приложното поле на спешното преюдициално производство, установено в член 107 от Процедурния правилник.

37

На второ място, видно от акта за преюдициално запитване, г‑жа Aleksandrowicz отказва да се съобрази с решението на Сour d’appel de Bruxelles от 30 юли 2014 г., с което последният, от една страна, разпорежда на г‑жа Aleksandrowicz в срок от осем дни от връчването на препис от това решение да съобщи на г‑н Bradbrooke новия адрес, на който живее с детето, и от друга страна, постановява, че на г‑н Bradbrooke се предоставя право на лични отношения с Antoni всеки трети уикенд, освен ако не се постигне друго споразумение между страните.

38

В това отношение е от значение да се отбележи, че настоящото дело се отнася до тригодишно дете, което повече от година живее разделено от баща си. Поради това запазването на настоящото положение, което е още по-трудно предвид същественото разстояние между мястото на пребиваване на бащата и това на детето, би могло сериозно да накърни бъдещите отношения между последните.

39

При тези обстоятелства на основание член 108 от Процедурния правилник четвърти състав на Съда реши — по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат — да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство.

40

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 11, параграфи 7 и 8 от Регламента трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска държава членка да предоставя на специализиран съд компетентността да се произнася по връщането на детето или по упражняването на родителските права върху него в предвиденото в тези разпоредби производство дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето.

41

Следва да се припомни, че Регламентът няма за цел уеднаквяването на материално- и процесуалноправните норми на различните държави членки. Прилагането на тези национални норми обаче не трябва да накърнява полезното му действие (вж. в този смисъл решение Rinau, C‑195/08 PPU, EU:C:2008:406, т. 82).

42

В настоящия контекст следва също да се подчертае, че видно от съображение 33 от Регламента, последният зачита основните права и спазва принципите на Хартата, като по-специално гарантира зачитането на основните права на детето, предвидени в член 24 от нея, и в частност на правото на детето да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители (вж. в този смисъл решение McB, C‑400/10 PPU, EU:C:2010:582, т. 60).

43

Съгласно член 11, параграф 6 от Регламента, ако вследствие на отвличане на дете даден съд постанови решение за отказ за връщане на детето по силата на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., той трябва незабавно да изпрати препис от решението за отказ за връщане на детето и копие от съответните документи на компетентния съд или на централния орган на държавата членка, в която детето обичайно е пребивавало непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, както това е определено от националното законодателство. Следва да се отбележи, че изричното препращане към националното законодателство показва по-специално, че държавата членка, в която е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди отвеждането, трябва да определи с оглед на целите на Регламента съдът, който е компетентен да се произнесе по връщането на детето след постановяването на решение за отказ за връщане в държавата членка, в която то е отведено.

44

Член 11, параграф 7 от Регламента предвижда, че когато е постановено решение за отказ за връщане, освен ако съдилищата в държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, вече са били сезирани, съдът или централният орган, който е получил информацията за това съдебно решение, трябва да уведоми за нея страните и да ги покани да представят становища пред съда, така че той да може да разгледа въпроса за упражняването на родителските права върху детето. При все това нито в споменатата разпоредба от Регламента, нито в член 11, параграф 6 от него се посочва кой национален съд е компетентен да се произнесе по упражняването на родителските права върху детето след постановяване на решение за отказ за връщане. Това важи и за параграф 8 от споменатия член.

45

В това отношение, макар съгласно член 11, параграф 7 от Регламента този съд или централният орган да трябва да връчи на страните по-специално препис от решението за отказ за връщане, постановено на основание член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., за да може при необходимост да бъде взето решение по упражняването на родителските права върху детето, освен ако вече не са били сезирани съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното му отвеждане или задържане, отговорът на въпроса дали при наличие на такова сезиране правомощията на съда, който държавата членка е обявила за компетентен, се отнемат в полза на други съдилища в същата държава трябва да се търси в националното право.

46

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от становището си, член 11, параграф 7 от Регламента не е норма за определяне на компетентния съд, а по-скоро норма с технически характер, която има за основен предмет определянето на условията и реда за съобщаване на информацията относно решението за отказ за връщане.

47

Освен това може да се припомни, че съгласно практиката на Съда от член 11, параграф 7 от Регламента не би могло да се изведе, че решението относно упражняването на родителските права върху детето представлява задължителна предпоставка за постановяването при необходимост на решение, с което се разпорежда неговото връщане. Всъщност това последно неокончателно решение също обслужва целта на административните и съдебните производства, а именно да се урежди положението на детето (вж. в този смисъл решение Pose, C‑211/10 PPU, EU:C:2010:400, т. 53).

48

Макар белгийското правителство да твърди, че съгласно националното процесуално право специализираният съд, сезиран с въпроса за връщането на детето съгласно член 11, параграфи 6—8 от Регламента, може по искане на една от страните да препрати делото на апелативния съд, пред който е образувано производство по съществото на спора относно родителската отговорност, за да може последният да се произнесе по връщането, както и по упражняването на родителските права върху детето, този въпрос е свързан с тълкуване на националното право и не попада в обхвата на правомощията на Съда. Поради това по него следва да се произнесат белгийските съдилища.

49

От посоченото по-горе следва, че държавите членки избират кой национален съд да определят за компетентен да се произнесе по връщането на детето или по упражняването на родителските права върху него в производството по член 11, параграфи 6—8 от Регламента и това е така дори в хипотезата, в която към датата на връчването на препис от решението за отказ за връщане пред съд вече е било образувано производство по същество относно родителската отговорност за това дете.

50

Както следва от точка 41 от настоящото решение обаче, при този избор не трябва да бъде накърнено полезното действие на Регламента.

51

Фактът, че държава членка предоставя на специализиран съд компетентността да се произнася по връщането на детето или по упражняването на родителските права върху него в предвиденото в член 11, параграфи 7 и 8 от Регламента производство дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето, сам по себе си не би могъл да накърни полезното действие на Регламента.

52

53

Във връзка с целта за бързина следва да се припомни, че като прилага релевантните разпоредби от вътрешното право, националният съд трябва да ги тълкува с оглед на правото на Съюза, и по-специално на Регламента.

54

С оглед на изложеното по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 11, параграфи 7 и 8 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска държава членка да предоставя на специализиран съд компетентността да се произнася по връщането на детето или по упражняването на родителските права върху него в предвиденото в тези разпоредби производство дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Подписи