ПРИЛОЖЕНИЕ I

Правила за компетентност, посочени в член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2

— в Белгия: членове 5—14 от Закона от 16 юли 2004 г. за международното частно право,

— в България: член 4, алинея 1, точка 2 от Кодекса на международното частно право,

— в Чешката република: член 86 от Закон № 99/1963 Сб., Граждански процесуален кодекс ( občanský soudní řád ), както е изменен,

— в Дания: член 246, параграфи 2 и 3 от Закона за гражданското съдопроизводство ( Lov om rettens pleje ),

— в Германия: член 23 от Гражданския процесуален кодекс ( Zivilprozeßordnung ),

— в Естония: член 86 от Гражданския процесуален кодекс ( tsiviilkohtumenetluse seadustik ),

— в Гърция: член 40 от Гражданския процесуален кодекс ( Κώδικας Πολιτικής Δικονομίας ),

— във Франция: членове 14 и 15 от Гражданския кодекс ( Code civil ),

— в Ирландия: разпоредбите, които позволяват компетентността да се определи на основание обстоятелството, че документът за образуване на производството е бил връчен на ответника при временното му пребиваване в Ирландия,

— в Италия: членове 3 и 4 от Закон № 218 от 31 май 1995 г.,

— в Кипър: член 21, параграф 2 от Закон за съдилищата № 14 от 1960 г., както е изменен,

— в Латвия: член 27 и член 28, параграфи 3, 5, 6 и 9 от Гражданския процесуален закон ( Civilprocesa likums ),

— в Литва: член 31 от Гражданския процесуален кодекс ( Civilinio proceso kodeksas ),

— в Люксембург: членове 14 и 15 от Гражданския кодекс ( Code civil ),

— в Унгария: член 57 от Наредба-закон № 13 от 1979 г. за международното частно право ( a nemzetközi magánjogról szóló 1979. évi 13. törvényerejű rendelet ),

— в Малта: членове 742, 743 и 744 от Кодекс за организационното устройство и гражданския процес — глава 12 ( Kodiċi ta’ Organizzazzjoni u Proċedura Ċivili — Kap. 12 ) и член 549 от Търговския кодекс — глава 13 ( Kodiċi tal-kummerċ — Kap. 13 ),

— в Австрия: член 99 от Закона за компетентността на съдилищата ( Jurisdiktionsnorm ),

— в Полша: член 1103, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс ( Kodeks postępowаniа cywilnego ),

— в Португалия: член 65, параграф 1, буква b) от Гражданския процесуален кодекс ( Código de Processo Civil ), доколкото той може да обхваща основания за прекомерна компетентност, като например съдилищата по местонахождение на клона, представителството или друг вид установяване (щом се намира в Португалия), когато страната, срещу която се води делото, е централното управление (щом се намира в чужбина), и член 10 от Кодекса на производството по трудови спорове ( Código de Processo do Trabalho ), доколкото той може да обхваща основания за прекомерна компетентност, като например съдилищата по местожителството на ищеца при производства във връзка с индивидуални трудови договори, заведени от работник или служител срещу работодател,

— в Румъния: членове 148—157 от Закон № 105/1992 за отношенията, уреждани от международното частно право,

— в Словения: член 48, параграф 2 от Закона за международното частно право и производство ( Zakon o medarodnem zasebnem pravu in postopku ) във връзка с член 47, параграф 2 от Гражданския процесуален закон ( Zakon o pravdnem postopku ), както и член 58 от Закона за международното частно право и производство ( Zakon o medarodnem zasebnem pravu in postopku ) във връзка с член 59 от Гражданския процесуален закон ( Zakon o pravdnem postopku ),

— в Словакия: членове 37—37e от Закон № 97/1963 относно международното частно право и процедурния правилник, свързан с него,

— във Финландия: глава 10, член 18, параграф 1, първа и втора алинея от Кодекса за съдопроизводството ( oikeudenkäymiskaari/rättegångsbalken ),

— в Швеция: глава 10, член 3, първа алинея, първо изречение от Кодекса за съдопроизводството ( rättegångsbalken ),

— в Обединеното кралство: разпоредбите, които позволяват компетентността да се определи на основание:

а)обстоятелството, че документът за образуване на производството е бил връчен на ответника при временното му пребиваване в Обединеното кралство; илиб)наличието в Обединеното кралство на имущество, което принадлежи на ответника; илив)наложени запор или възбрана от страна на ищеца върху имущество, което се намира в Обединеното кралство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Съдилищата или компетентните органи, пред които може да се подаде молбата, посочена в член 39, са следните:

— в Белгия: „ tribunal de première instance “ или „ rechtbank van eerste aanleg “, или „ erstinstanzliches Gericht “,

— в България: „ окръжният съд “,

— в Чешката република: „ okresní soud “ или „ soudní exekutor “,

— в Дания: „ byret “,

— в Германия:

а)	председателят на отделение в „ Landgericht “,

б)	нотариус в производство по деклариране на изпълняемостта на автентичен документ,

— в Естония: „ maakohus “,

— в Гърция: „ Mονομελές Πρωτοδικείο “,

— в Испания: „ Juzgado de Primera Instancia “,

— във Франция:

а)	„ greffier en chef du tribunal de grande instance “,

б)	„ président de la chambre départementale des notaires “ по молба за декларация за изпълняемост на нотариално заверен документ,

— в Ирландия: „ High Court “,

— в Италия: „ corte d’appello “,

— в Кипър: „ Επαρχιακό Δικαστήριο “, а в случай на решение за издръжка — „ Οικογενειακό Δικαστήριο “,

— в Латвия: „ rajona (pilsētas) tiesa “,

— в Литва: „ Lietuvos apeliacinis teismas “,

— в Люксембург: председателят на „ tribunal d’arrondissement “,

— в Унгария: „ megyei bíróság székhelyén működő helyi bíróság “, а в Будапеща — „ Budai Központi Kerületi Bíróság “,

— в Малта: „ Prim’ Awla tal-Qorti Ċivili “ или „ Qorti tal-Maġistrati ta’ Għawdex fil-ġurisdizzjoni superjuri tagħha “, а в случай на решение за издръжка — „ Reġistratur tal-Qorti “, сезиран чрез „ Ministru responsabbli għall-Ġustizzja “,

— в Нидерландия: „ voorzieningenrechter van de rechtbank “,

— в Австрия: „ Bezirksgericht “,

— в Полша: „ sąd okręgowy “,

— в Португалия: „ Tribunal de Comarca “,

— в Румъния: „ Tribunal “,

— в Словения: „ okrožno sodišče “,

— в Словакия: „ okresný súd “,

— във Финландия: „ käräjäoikeus/tingsrätt “,

— в Швеция: „ Svea hovrätt “,

— в Обединеното кралство:

а) в Англия и Уелс: „ High Court of Justice “, а в случай на решение за издръжка — „ Magistrates’ Court “, сезиран чрез „ Secretary of State “;

б) в Шотландия: „ Court of Session “, а в случай на решение за издръжка — „ Sheriff Court “, сезиран чрез „ Scottish Ministers “;

в) в Северна Ирландия: „ High Court of Justice “, а в случай на решение за издръжка — „ Magistrates’ Court “, сезиран чрез „ Department of Justice “;

г) в Гибралтар: „ Supreme Court of Gibraltar “, а в случай на решение за издръжка — „ Magistrates’ Court “, сезиран чрез „ Attorney General of Gibraltar “.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Съдилищата, пред които могат да се подават жалбите, посочени в член 43, параграф 2, са следните:

— в Белгия:

а) що се отнася до жалба на ответника— „ tribunal de première instance “ или „ rechtbank van eerste aanleg “, или „ erstinstanzliches Gericht “,

б) що се отнася до жалба на ищеца— „ Cour d’appel “ или „ hof van beroep “,

— в България: „ Апелативен съд — София “,

— в Чешката република: апелативният съд чрез окръжния съд,

— в Дания: „ landsret “,

— в Германия: „ Oberlandesgericht “,

— в Естония: „ ringkonnakohus “,

— в Гърция: „ Εφετείο “,

— в Испания: „ Juzgado de Primera Instancia “, който е постановил обжалваното решение, като по жалбата се произнася „ Audiencia Provincial “,

— във Франция:

а) „ cour d’appel “— по решения, с които молбата се уважава,

б) председателят на „ tribunal de grande instance “— по решения, с които молбата се отхвърля,

— в Ирландия: „ High Court “,

— в Италия: „ corte d’appello “,

— в Кипър: „ Επαρχιακό Δικαστήριο “, а в случай на решение за издръжка — „ Οικογενειακό Δικαστήριο “,

— в Латвия: „ Apgabaltiesa “ чрез „ rajona (pilsētas) tiesa “,

— в Литва: „ Lietuvos apeliacinis teismas “,

— в Люксембург: „ Cour supérieure de justice “, заседаващ като въззивна инстанция по гражданскоправни спорове,

— в Унгария: районният съд по седалището на окръжния съд (а в Будапеща — „ Budai Központi Kerületi Bíróság “); решението по жалбата се постановява от окръжния съд (а в Будапеща — от „ Fővárosi Bíróság “),

— в Малта: „ Qorti ta’ l-Appell “ в съответствие с производството по обжалване, предвидено в „ Kodiċi ta’ Organizzazzjoni u Proċedura Ċivili — Kap. 12 “, а в случай на решение за издръжка — чрез „ ċitazzjoni “ пред „ Prim’ Awla tal-Qorti ivili jew il-Qorti tal-Maġistrati ta’ Għawdex fil-ġurisdizzjoni superjuri tagħha’ “,

— в Нидерландия: „ rechtbank “,

— в Австрия: „ Landesgericht “ чрез „ Bezirksgericht “,

— в Полша: „ sąd apelacyjny “ чрез „ sąd okręgowy “,

— в Португалия: компетентният съд е „ Tribunal da Relação “. По силата на действащото национално законодателство обжалването се извършва чрез жалба до съда, който е постановил обжалваното решение,

— в Румъния: „ Curte de Apel “,

— в Словения: „ okrožno sodišče “,

— в Словакия: апелативният съд чрез окръжния съд, чието решение се обжалва,

— във Финландия: „ hovioikeus/hovrätt “,

— в Швеция: „ Svea hovrätt “,

— в Обединеното кралство:

а) в Англия и Уелс: „ High Court of Justice “, а в случай на решение за издръжка — „ Magistrates’ Court “;

б) в Шотландия: „ Court of Session “, а в случай на решение за издръжка — „ Sheriff Court “;

в) в Северна Ирландия: „ High Court of Justice “, а в случай на решение за издръжка — „ Magistrates’ Court “;

г) в Гибралтар: „ Supreme Court of Gibraltar “, а в случай на решение за издръжка — „ Magistrates’ Court “.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Жалбите, които могат да се подават съгласно член 44, са следните:

— в Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия: касационна жалба,

— в България: „ обжалване пред Върховния касационен съд “,

— в Чешката република: „ dovolání “ и „ žaloba pro zmatečnost “,

— в Дания: жалба до „ Højesteret “ с разрешение от „ Procesbevillingsnævnet “,

— в Германия: „ Rechtsbeschwerde “,

— в Естония: „ kassatsioonikaebus “,

— в Ирландия: касационна жалба пред „ Supreme Court “,

— в Кипър: жалба пред „ Supreme Court “,

— в Латвия: касационна жалба пред „ Augstākās tiesas Senātā “ чрез „ Apgabaltiesā “,

— в Литва: касационна жалба пред „ Lietuvos Aukščiausiasis Teismas “,

— в Унгария: „ felülvizsgálati kérelem “,

— в Малта: не е възможно касационно обжалване пред друг съд; в случай на решение за издръжка — „ Qorti ta’ l-Appell “ в съответствие с производството по обжалване, предвидено в „ kodiċi ta’ Organizzazzjoni u Procedura Ċivili - Kap. 12 “,

— в Австрия: „ Revisionsrekurs “,

— в Полша: „ skarga kasacyjna “,

— в Португалия: касационна жалба,

— в Румъния: „ contestatie in anulare “ или „ revizuire “,

— в Словения: жалба пред „ Vrhovno sodišče Republike Slovenije “,

— в Словакия: „ dovolanie “,

— във Финландия: жалба пред „ korkein oikeus/högsta domstolen “,

— в Швеция: жалба пред „ Högsta domstolen “,

— в Обединеното кралство: еднократна касационна жалба.