—

за Wintersteiger AG, от адв. E. Boesch, Rechtsanwalt,

—

за Products 4U Sondermaschinenbau GmbH, от адв. J. Steinschnack, Rechtsanwalt,

—

за австрийското правителство, от г-жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за испанското правителство, от г-н F. Díez Moreno, в качеството на представител,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-н S. Hathaway, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Henshaw, barrister,

—

за Европейската комисия, от г-жа A.-M. Rouchaud-Joët и г-н W. Bogensberger, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между Wintersteiger AG (наричано по-нататък „Wintersteiger“), установено в Австрия, и Products 4U Sondermaschinenbau GmbH (наричано по-нататък „Products 4U“), установено в Германия, по повод на иска на Wintersteiger, целящ да се забрани на Products 4U да използва австрийската марка „Wintersteiger“ като ключова дума в уебсайта на доставчика на платена услуга по каталогизиране.

3

Съгласно второ съображение от Регламент №°44/2001 в интерес на гладкото функциониране на вътрешния пазар този регламент е насочен към прилагане на „разпоредбите за уеднаквяване на правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела и за опростяване на формалностите с оглед бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения от държавите членки, които са обвързани по настоящия регламент“.

4

Единадесето съображение от този регламент гласи:

„Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. [Седалището на юридическите лица] трябва да се определи автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат конфликти на юрисдикции“.

5

Дванадесето съображение от посочения регламент гласи:

„Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване]“.

6

Член 2, параграф 1 от същия регламент се съдържа в раздел 1 от него, озаглавен „Общи разпоредби“, включен в глава II, наречена „Компетентност“. Този член предвижда:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7

Член 3, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който е включен в същия раздел 1 от Регламента, гласи:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

8

Съгласно разпоредбите на член 5, точка 3 от този регламент, който е включен в раздел 2 от глава II от Регламента, озаглавен „Специална компетентност“:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

9

Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25), озаглавен „Права, предоставени от марката“, има следното съдържание:

„Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

[…]“.

10

Wintersteiger е предприятие със седалище в Австрия, което се занимава с производство и търговия в целия свят на машини за поддръжка на ски и сноубордове, включително резервни части и принадлежности за тях. От 1993 г. дружеството е притежател на австрийската марка „Wintersteiger“.

11

Products 4U, чието седалище е в Германия, също разработва и търгува с машини за поддръжка на ски и сноубордове. Освен това то продава принадлежности за машините на други производители, по-специално за тези на Wintersteiger. Посочените принадлежности, които Products 4U нарича „Wintersteiger-Zubehör“ („принадлежности Wintersteiger“), не са произведени от жалбоподателя по главното производство и той не е дал разрешение за тях. Подобно на Wintersteiger, Products 4U извършва дейността си в целия свят и продава стоките си и в Австрия.

12

Считано от 1 декември 2008 г., Products 4U запазва ключовата дума („AdWord“) „Wintersteiger“ в рамките на системата за реклама, разработена от доставчика на услуга по каталогизиране по интернет Google. Вследствие от тази регистрация, ограничена до германския национален домейн от първо ниво на Google, т.е. до уебсайта www.google.de, интернет потребителят, въвеждащ ключовата дума „Wintersteiger“ в търсачката на тази услуга по каталогизиране, намира, като първи резултат от търсенето, електронна препратка към уебсайта на Wintersteiger. Въвеждането обаче на същата ключова дума води и до появата в дясната част на екрана, под заглавие „Anzeige“ („обява“), на рекламно съобщение на Products 4U. Текстът на тази обява е със заглавие „Skiwerkstattzubehör“ („принадлежности за ски работилници“), подчертано в син цвят. Освен това, този текст обхваща на два реда думите „Ski und Snowboardmaschinen“ („машини за ски и сноубордове“), както и „Wartung und Reparatur“ („поддръжка и поправка“). На последния ред от същата обява със зелени букви е посочен интернет адресът на Products 4U. При кликване върху заглавието „Skiwerkstattzubehör“ („принадлежности за ски работилници“) потребителят попада на офертата за „Wintersteiger-Zubehör“ („принадлежности „Wintersteiger“), която се намира на уебсайта на Products 4U. В рекламното съобщение на уебсайта www.google.de не е уточнено по никакъв начин, че липсва каквато и да е икономическа връзка между Wintersteiger и Products 4U. Освен това последното посочено дружество не е публикувало никакво рекламно съобщение, свързано с ключовата дума „Wintersteiger“, в австрийския национален домейн от първо ниво на Google, т.е. на уебсайта www.google.at.

13

14

Products 4U оспорва международната компетентност на австрийските юрисдикции, както и при условията на евентуалност наличието на нарушение на правата върху марката „Wintersteiger“. Според това дружество, тъй като уебсайтът www.google.de е насочен изключително към германските потребители, спорната обява била предназначена единствено за германските клиенти.

15

Съдът, който разглежда делото като първа инстанция, приема, че макар уебсайтът www.google.de да е бил достъпен по интернет от Австрия, този уебсайт e бил насочен само към Германия, доколкото Google е предлагало услугите си посредством уебсайтове, които функционират под наименованието на национални домейни от първо ниво, поради което австрийските юрисдикции не били компетентни да разгледат предявения от Wintersteiger иск. В замяна на това въззивният съд потвърждава международната си компетентност, но счита, че Wintersteiger не е притежател на каквото и да е право, поради което отхвърля жалбата му.

16

В конкретния случай Oberster Gerichtshof, който е сезиран с ревизионна жалба, иска да установи при какви условия рекламата, направена чрез използване на австрийската марка Wintersteiger в уебсайт, функциониращ под наименованието на национален домейн от първо ниво „.de“, може да обоснове компетентността на австрийските юрисдикции по член 5, параграф 3 от Регламент № 44/2001 да разгледат иск за преустановяване на използването на австрийската марка. Именно при тези условия Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Когато се твърди, че установено в друга държава членка лице е извършило нарушение на правата върху марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, тъй като това лице използва идентична на тази марка ключова дума (AdWord) в интернет търсачка, която предлага своите услуги под различни национални домейни от първо ниво, следва ли изразът „място[…], където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, параграф 3 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че

2) При утвърдителен отговор на [първия въпрос, буква в)]:

Какви са критериите, въз основа на които следва да се определи дали се учредява компетентност по член 5, параграф 3 от [Регламент №°44/2001] в случай на използване на марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, като ключова дума (AdWord) в уебсайт на интернет търсачка, чийто национален домейн от първо ниво е различен от този на държавата на сезирания съд?“.

17

18

19

20

Тези две места могат да създадат съществена връзка от гледна точка на съдебната компетентност, тъй като всяко от тях може, в зависимост от обстоятелствата, да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация (Решение по дело eDate Advertising и др., посочено по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика).

21

22

В контекста на интернет Съдът е уточнил също, че в случай на твърдени нарушения на правата на личността лицето, което счита, че е увредено от публикуването на информация в уебсайт, може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси (вж. Решение по дело eDate Advertising и др., посочено по-горе, точка 52).

23

Всъщност, както Съдът е посочил по този повод, критерият за център на интересите на пострадалото лице е съобразен с целта за предвидимост на компетентността, доколкото едновременно позволява на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован (Решение по дело eDate Advertising и др., посочено по-горе, точка 50).

24

Както обаче подчертава генералният адвокат в точка 20 от заключението си, тази преценка, направена в особения контекст на нарушенията на правата на личността, не може да бъде валидна и за определяне на компетентността относно нарушенията на правата върху интелектуална собственост, каквито са твърдените в главното производство нарушения.

25

Всъщност, обратно на положението на лице, което счита, че са нарушени личните му права, защитени във всички държави членки, по принцип предоставената с регистрацията на национална марка закрила е ограничена до територията на държавата членка по регистрацията, поради което като общо правило притежателят на марката не може да се позове на посочената закрила извън територията на тази държава.

26

Въпросът обаче дали използването с рекламна цел на знак, идентичен на национална марка, в уебсайт, функциониращ единствено под наименованието на национален домейн от първо ниво, различен от този на държавата членка по регистрация на посочената марка, действително нарушава правата върху тази марка е част от разглеждането по същество на иска, което компетентната юрисдикция ще осъществи в светлината на приложимото материално право.

27

Що се отнася до компетентността за разглеждане на твърдение за нарушение на правата върху национална марка при условия като тези по главното производство, следва да се приеме, че както целта за предвидимост, така и тази за добро правораздаване, са насочени към предоставяне на компетентност на основание настъпване на вредата на юрисдикциите на държавата членка, в която е защитено разглежданото право.

28

Всъщност именно юрисдикциите на държавата членка по регистрацията на разглежданата марка могат най-добре да преценят, с оглед по-специално на тълкуването на Директива 2008/95 в Решение от 23 март 2010 г. по дело Google France и Google, C-236/08-C-238/08, Сборник, стр. I-2417, както и в Решение от 12 юли 2011 г. по дело L’Oréal и др., C-324/09, Сборник, стр. I-6011, дали при положение като това по главното производство правата върху защитената национална марка действително са нарушени. Тези юрисдикции имат право да разгледат, от една страна, цялата вреда, която се твърди, че е причинена на притежателя на защитеното право с нарушаването му, а от друга страна, иска, насочен към преустановяване на всяко нарушение на посоченото право.

29

Ето защо следва да се приеме, че спор относно нарушение на правата върху регистрирана в държава членка марка, извършено чрез използването от рекламодател на ключова дума, идентична на посочената марка, в уебсайта на интернет търсачка, функциониращ под наименованието на национален домейн от първо ниво на друга държава членка, може да бъде отнесен пред юрисдикциите на държавата членка, в която е регистрирана марката.

30

Второ, що се отнася до мястото на настъпване на събитието, причинило твърдяно нарушение на правата върху национална марка, извършено чрез използването на ключова дума, идентична на посочената марка в интернет търсачка, функциониращ под наименованието на национален домейн от първо ниво на друга държава членка, следва да се посочи, че териториалното ограничение на закрилата на национална марка не може да изключи международната компетентност на юрисдикциите, различни от тези на държавата членка, в която е регистрирана посочената марка.

31

Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите на този регламент (Решение по дело eDate Advertising и др., посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика), сред които са целта за предвидимостта на предоставянето на компетентността и тази за осигуряване на добро правораздаване и на надлежна организация на процеса.

32

Безспорно е в частност, че мястото на настъпване на събитието, предизвикало твърдяна вреда, може да съставлява съществена връзка от гледна точка на съдебната компетентност, тъй като то може да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация.

33

При положение като това по главното производство полезността на информацията, чийто източник е вредоносното събитие, се състои по-специално в лекотата, с която юрисдикцията по мястото на настъпването му може да събере доказателствата относно това събитие.

34

В случай на твърдяно нарушение на правата върху регистрирана в държава членка национална марка, извършено чрез публикуването в уебсайта на интернет търсачка на реклама посредством използването на ключова дума, идентична с посочената марка, за вредоносно събитие следва да се приеме не публикуването на самата реклама, а задействането съгласно предварително установени параметри на техническия процес по публикуване на обявата от страна на рекламодателя, която обява той е създал за целите на своето собствено търговско съобщение.

35

Всъщност, както Съдът е посочил в рамките на тълкуването на Директивата за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, именно рекламодателят — избирайки ключова дума, идентична с марката — използва тази марка в своята търговска дейност, а не доставчикът на услугата по каталогизиране (Решение по дело Google France и Google, посочено по-горе, точки 52 и 58). Следователно фактът, който евентуално води до нарушение на правото относно марките, е поведението на рекламодателя, прибягнал до услугата по каталогизиране за целите на своето собствено търговско съобщение.

36

37

Обратно, следва да се приеме, че мястото на установяване на рекламодателя е това, където е взето решение за задействане на процеса по публикуване, тъй като това е сигурно и установимо място както за ищеца, така и за ответника, и следователно е от естество да улесни доказването и организацията на процеса.

38

От гореизложеното следва, че спор относно твърдяното нарушение на правата върху регистрирана в държава членка марка, извършено чрез използването от страна на рекламодател на ключова дума, идентична на посочената марка, в уебсайт на интернет търсачка, функциониращ под наименованието на национален домейн от първо ниво на друга държава членка, може да бъде отнесен и пред юрисдикциите на държавата членка по мястото на установяване на рекламодателя.

39

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Подписи