—

за Trade Agency Ltd, от V. Tihonovs, zvērināts advokāts,

—

за Seramico Investments Ltd, от J. Salims, zvērināts advokāts,

—

за латвийското правителство, от г-жа M. Borkoveca и г-жа A. Nikolajeva, както и от г-н I. Kalniņš, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа J. Kemper, в качеството на представители,

—

за Ирландия, от г-н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Collins, SC,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues, както и от г-жа B. Beaupère-Manokha и г-жа N. Rouam, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за литовското правителство, от г-н D. Kriaučiūnas и г-жа R. Krasuckaitė, в качеството на представители,

—

за нидерландското правителство, от г-жа C. M. Wissels и г-жа B. Koopman, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от г-н M. Szpunar, г-н M. Arciszewski и г-жа B. Czech, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от г-н L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-н S. Hathaway, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Henshaw, barrister,

—

за Европейската комисия, от г-жа A.-M. Rouchaud-Joët и г-н A. Sauka, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34, точки 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

3

Съображения 16—18 от Регламент № 44/2001 гласят:

4

Член 34, точки 1 и 2 от този регламент гласи:

„Съдебно решение не се признава:

5

Член 35 от Регламента предвижда:

„1. Освен това, съдебното решение не се признава, ако то противоречи на раздел 3, 4 или 6 от глава II, както и в случаите по член 72.

2. При проверката на основанията за компетентността по предходния параграф съдът или органът, който е сезиран, е обвързан от фактическите констатации, на основата на които съдът на държавата членка по произход е определил своята компетентност.

3. При спазване на параграф 1 не може да бъде преразглеждана компетентността на съда на държавата членка по произход. Критерият за [обществения ред], посочен в член 34, точка 1, не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността“.

6

Член 36 от същия регламент предвижда:

„При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение“.

7

Член 41 от Регламент № 44/2001 гласи следното:

„Съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по член 53, без да се прави преразглеждане по членове 34 и 35. Страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата“.

8

Член 42 от този регламент предвижда:

„1. Решението по молбата за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на молителя в съответствие с процедурата, установена от законодателството на [сезираната] държава[...] членка [...].

2. Декларацията за изпълняемост се връчва на страната, срещу която се иска изпълнение, заедно със съдебното решение, ако то все още не е било връчено на тази страна“.

9

Член 43 от същия регламент гласи:

„1. Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.

2. Жалбата се внася пред съда, посочен в списъка в приложение III.

3. Жалбата се разглежда в съответствие с процесуалните правила за състезателните производства.

4. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, не се яви пред съда, сезиран с жалба, повдигната от молителя, се прилага член 26, параграфи от 2 до 4, дори когато страната, срещу която се иска изпълнение, няма местоживеене в някоя от държавите членки.

5. Жалба срещу декларацията за изпълняемост се подава до един месец от връчването на декларацията. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, има местоживеене в държава членка, различна от тази, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и тече от датата на връчването, било лично на страната, или по нейното местоживеене. Не се допуска удължаване на срока поради голяма отдалеченост“.

10

Член 45 от Регламент № 44/2001 предвижда:

„1. Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно.

2. При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на чуждестранно съдебно решение по същество“.

11

Член 54 от Регламента гласи следното:

„Съдът или компетентният орган на държава членка, където е постановено съдебно решение, издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат съгласно стандартния формуляр, указан в приложение V към настоящия регламент“.

12

Член 55 от Регламента предвижда:

„1. Ако сертификатът, указан в член 54, не бъде представен, съдът или компетентният орган може да укаже срок за представянето му или да приеме равнозначен документ или, ако счита, че разполага с достатъчна информация преди това, може да не изиска представянето му.

2. Ако съдът или компетентният орган го изискват, трябва да се представи превод на документите. Преводът се заверява от лице, квалифицирано да направи това в една от държавите членки“.

13

В точка 4.4 от приложение V към Регламент № 44/2001 се предвижда, че в сертификата, издаван от юрисдикциите на държавата членка, в която е постановено съдебно решение, се посочва „[д]ата[та] на [връчване] на документа [за образуване на производството, когато съдебното решение е постановено в производство при отсъствието на ответника]“.

14

Seramico предявява пред High Court иск за плащане на сумата от 289122,10 GBP срещу Trade Agency и Hill Market Management LLP.

15

Както е видно от преписката по делото и според предоставените от High Court данни, уведомлението за иска е връчено на ответниците на 10 септември 2009 г.

16

При все това Trade Agency не представя писмена защита, поради което на 8 октомври 2009 г. High Court постановява неприсъствено осъдително съдебно решение въз основа на следните мотиви: „Не сте представили отговор на връчената Ви искова молба. Поради това съдът Ви осъжда да заплатите на ищеца сумата по главницата в размер на 289122,10 GBP, заедно с лихвите до датата на постановяване на съдебното решение и съдебни разноски в размер на 130 GBP. Длъжни сте да платите на ищеца общата сума от 293582,98 GBP“.

17

18

Rīgas pilsētas Ziemeļu rajona tiesa удовлетворява посочената молба с решение от 5 ноември 2009 г.

19

Подадената срещу това решение жалба от Trade Agency е отхвърлена с решение от 3 март 2010 г. на Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (гражданска колегия на Регионален съд Рига) (Латвия).

20

Вследствие на това дружеството подава жалба пред Augstākās tiesas Senāts [Сенат на Върховния съд (касационна инстанция)], в която твърди, че молбата за признаване и изпълнение на решението на High Court в Латвия трябва да се отхвърли на основание, от една страна, че в проведеното в Обединеното кралство съдебно производство е било нарушено правото на защита, тъй като то не е било уведомено за предявяването на иска пред High Court, и от друга страна, че решението на тази юрисдикция явно противоречи на латвийския обществен ред, доколкото не е мотивирано.

21

22

При все това, позовавайки се на Решение от 14 декември 2006 г. по дело ASML (C-283/05, Recueil, стр. I-12041, точка 29) тази юрисдикция отбелязва, че подобен извод явно е в разрез с практиката на Съда, в която с оглед на установената от Регламент № 44/2001 система е прието, че зачитането на правата на въздържащия се от действия ответник се осигурява от двоен контрол, упражняван и от юрисдикцията, сезирана с молбата за признаване или изпълнение на чуждестранното съдебно решение.

23

24

25

При тези обстоятелства Augstākās tiesas Senāts решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С първия си въпрос Augstākās tiesas Senāts иска по същество да се установи дали член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001, към който препраща член 45, параграф 1 от този регламент, във връзка със съображения 16 и 17 от същия, трябва да се тълкува в смисъл, че когато ответникът обжалва декларацията за изпълняемост на неприсъствено съдебно решение, постановено в държавата членка по произход и към което е приложен сертификатът, като твърди, че исковата молба не му е била връчена, сезираният във връзка с посоченото обжалване съд на сезираната държава членка е компетентен да провери дали данните от споменатия сертификат съвпадат с доказателствата.

27

За отговора на този въпрос е необходимо да се направи тълкуване на член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 в светлината не само на текста на тази разпоредба, но и на системата, установена от този регламент, и на преследваните от него цели.

28

29

30

31

В този смисъл съгласно член 43 от Регламент № 44/2001 посочената декларация за изпълняемост подлежи на обжалване от съответния ответник на последваща фаза от производството. Основанията за обжалване, които могат да бъдат изтъквани, са изрично изброени в членове 34 и 35 от този регламент, към които препраща член 45 от него (вж. в този смисъл Решение по дело Prism Investments, посочено по-горе, точки 32 и 33).

32

33

34

35

Всъщност най-напред трябва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от своето заключение, че нито една от разпоредбите на Регламент № 44/2001 не забранява изрично на съда на сезираната държава членка да провери точността на фактическите данни, съдържащи се в сертификата, като се има предвид, че член 36 и член 45, параграф 2 от този регламент ограничават забраната за преразглеждане по същество единствено до съдебното решение от държавата членка по произход.

36

37

На последно място, както отново отбелязва генералният адвокат в точка 44 от своето заключение, важно е да се уточни, че както е видно от самия текст на приложение V към посочения регламент, данните, които се съдържат в сертификата, указват само „[д]ата[та] на [връчване] на документа [за образуване на производството, когато съдебното решение е постановено в производство при отсъствието на ответника]“, без обаче да посочват други данни, необходими за проверката дали на ответника е била предоставена възможност да се защити, каквито са по-конкретно редът и способите за връчване и уведомяване или адреса на последния.

38

39

40

Всъщност в това отношение е важно да се поясни, че съгласно съображения 16 и 17 от Регламента предвиденият в него режим на признаване и на изпълнение се основава на взаимно доверие в упражняването на правосъдие в рамките на Европейския съюз. Това доверие налага съдебните решения, постановени в дадена държава членка, не само да бъдат автоматично признавани в друга държава членка, но и производството, по което се обявяват за изпълняеми в последната държава, да бъде ефективно и бързо (вж. Решение по дело Prism Investments, посочено по-горе, точка 27).

41

42

Както обаче следва от постоянната съдебна практика, така преследваната цел не бива да се постига посредством каквото и да било отслабване на правото на защита (вж. в този смисъл Решение по дело ASML, посочено по-горе, точки 23 и 24, както и цитираната съдебна практика).

43

Всъщност Съдът вече е приел, че от съображения 16—18 от Регламент № 44/2001 изрично произтича, че предвидената система от способи за защита срещу признаването и изпълнението на решения цели да установи разумен баланс между, от една страна, взаимното доверие в правораздаването в Съюза, и от друга страна, зачитането на правото на защита, което предполага, че ответникът трябва да има възможност при необходимост да обжалва в състезателна процедура декларацията за изпълняемост, ако смята, че е налице някое от основанията за неизпълняемост (вж. в този смисъл Решение от 28 април 2009 г. по дело Apostolides, C-420/07, Сборник, стр. I-3571, точка 73).

44

45

В този смисъл ограничаването на обхвата на правомощието за преглед, с което разполага в тази фаза съдът на сезираната държава членка, единствено на основанието че сертификатът е представен, би лишило контрола, който същият този съд трябва да упражни, от цялото му полезно действие, и съответно би попречило на изпълнението на целта за гарантиране на зачитането на правото на защита, преследвана от посочения регламент и прогласена в съображение 18 от него.

46

Предвид всички изложени дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001, към който препраща член 45, параграф 1 от този регламент, във връзка със съображения 16 и 17 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че когато ответникът обжалва декларацията за изпълняемост на постановено в държавата членка по произход неприсъствено съдебно решение, към което е приложен сертификатът, като твърди, че исковата молба не му е била връчена, сезираният с тази жалба съд на сезираната държава членка е компетентен да провери дали данните от сертификата съвпадат с доказателствата.

47

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, към който препраща член 45, параграф 1 от този регламент, позволява на съда на сезираната държава членка да откаже на основание клаузата за обществения ред изпълнението на неприсъствено съдебно решение, с което се решава по същество спор, без да са разгледани нито предметът на иска, нито неговите основания и без да са изложени каквито и да било доводи относно основателността на иска по същество, със съображението че то нарушава прогласеното в член 47 от Хартата право на ответника на справедлив съдебен процес.

48

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, като се има предвид, че член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува стриктно, доколкото той съставлява пречка за изпълнението на една от основните цели на посочения регламент, до посочената в член 34, точка 1 клауза за обществения ред може да се прибягва само в изключителни случаи (вж. в този смисъл Решение по дело Apostolides, посочено по-горе, точка 55 и цитираната съдебна практика).

49

В този контекст, както отново е видно от постоянната съдебна практика, макар държавите членки по принцип да остават свободни да определят изискванията на обществения си ред по силата на резервата, записана в член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 и в съответствие с националните си концепции, границите на това понятие спадат към тълкуването на този регламент (вж. Решение от 28 март 2000 г. по дело Krombach, C-7/98, Recueil, стр. I-1935, точка 22, Решение от 11 май 2000 г. по дело Renault, C-38/98, Recueil, стр. I-2973, точка 27 и Решение по дело Apostolides, посочено по-горе, точка 56). Следователно Съдът трябва не да определя съдържанието на обществения ред на държава членка, а по-скоро да контролира границите, в рамките на които съд на държава членка може да използва това понятие, за да не признае съдебно решение, постановено в друга държава членка (вж. Решение по дело Krombach, точка 23, Решение по дело Renault, точка 28 и Решение по дело Apostolides, точка 57, посочени по-горе).

50

В това отношение следва да се отбележи, че като забраняват преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение, член 36 и член 45, параграф 2 от Регламент № 44/2001 не позволяват на съда на сезираната държава членка да откаже признаването или изпълнението на това съдебно решение единствено по съображение че съществува разлика между правната норма, прилагана от съда на държавата членка по произход, и тази, която би приложил съдът на сезираната държава членка, ако бе сезиран със спора. По същия начин съдът на сезираната държава членка не може да контролира точността на правната и фактическата преценка, извършени от съда на държавата членка по произход (вж. Решение по дело Krombach, точка 36, Решение по дело Renault, точка 29 и Решение по дело Apostolides, точка 58, посочени по-горе).

51

52

53

Впрочем в това отношение Съдът е приел, че зачитането на правото на справедлив съдебен процес изисква всяко съдебно решение да е мотивирано, за да може ответникът да разбере защо е осъден и да използва надлежно и ефективно възможността за обжалване на подобно решение (вж. в този смисъл Решение по дело ASML, посочено по-горе, точка 28).

54

От това следва, че съд на сезираната държава членка по принцип има право да приеме, че неприсъствено съдебно решение, в което не се разглеждат нито предметът на иска, нито неговите основания и не се излагат каквито и да било доводи относно основателността на иска по същество, представлява ограничение на основно право в правния ред на тази държава членка.

55

В това отношение Съдът обаче е приел, че основните права не представляват безусловни прерогативи и могат да бъдат предмет на ограничения, при условие че последните действително отговарят на преследвани от въпросните мерки цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел явно и прекомерно засягане на така гарантираните права (вж. в този смисъл Решение от 15 юни 2006 г. по дело Dokter и др., C-28/05, Recueil, стр. I-5431, точка 75, Решение от 2 април 2009 г. по дело Gambazzi, C-394/07, Сборник, стр. I-2563, точка 29, както и Решение от 18 март 2010 г. по дело Alassini, C-317/08 - C-320/08, Сборник, стр. I-2213, точка 63).

56

В конкретния случай правителството на Обединеното кралство пояснява, че неприсъствено решение, каквото е решението на High Court of Justice по главното производство, може да бъде постановено само ако, от една страна, ищецът връчи и подаде начален иск („claim form“), както и подробно изложение на исканията („particulars of claim“), където обстойно са изложени правните доводи и фактите в основата на спора, на което имплицитно се позовава самото решение, а от друга страна, ответникът, макар надлежно да е бил уведомен за подадения срещу него иск, не представя или не показва намерение да представи писмена защита в срок.

57

В тази процесуална система постановяването на подобно неприсъствено решение има за цел да гарантира бързия, ефикасен и по-евтин ход на производствата за събиране на неоспорени вземания с оглед на доброто правораздаване.

58

Следва обаче да се признае, че подобна цел може сама по себе си да обоснове ограничение на правото на справедлив съдебен процес, доколкото това право изисква съдебните решения да са мотивирани.

59

Това не променя факта, че запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на конкретните обстоятелства по главното производство дали ограничението, въведено с процесуалната система на Обединеното кралство, не е явно непропорционално спрямо преследваната цел (вж. в този смисъл Решение по дело Gambazzi, посочено по-горе, точка 34).

60

61

В главното производство това предполага, че запитващата юрисдикция по-специално може, както отбелязва генералният адвокат в точки 88 и 89 от своето заключение, да прецени дали и до каква степен Trade Agency се е запознало с подробното изложение на исканията на Seramico, както и възможностите за обжалване, с които Trade Agency е разполагало след постановяването на посоченото решение, за да поиска изменението или отмяната му.

62

Предвид всички изложени дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, към който препраща член 45, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на сезираната държава членка не може на основание клаузата за обществения ред да откаже изпълнението на неприсъствено съдебно решение, с което спорът се решава по същество, без да са разгледани нито предметът на иска, нито неговите основания и без да са изложени каквито и да било доводи относно основателността на иска по същество, освен ако след цялостна преценка на производство и с оглед на всички релевантни обстоятелства счита, че това решение засяга явно и прекомерно правото на ответника на справедлив съдебен процес, посочено в член 47, втора алинея от Хартата, поради невъзможността за надлежно и ефективно обжалване на същото решение.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Подписи