—

за г-жа K. Alder, от K. Góralska, adwokat,

—

за г-жа Orłowska и г-н Orłowski, от г-жа F. Pniewska, юридически съветник,

—

за полското правителство, от г-жа B. Czech, г-н M. Arciszewski и г-н M. Szpunar, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н S. Varone, avvocato dello Stato,

—

за португалското правителство, от г-жа R. Chambel Margarido и г-н L. Inez Fernandes, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-жа A.-M. Rouchaud-Joët и г-жа A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, стр. 79), както и на член 18 ДФЕС.

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между, от една страна, г-жа Alder и г-н Alder (наричани по-нататък „съпрузите Alder“), и от друга страна, г-жа Orłowska и г-н Orłowski (наричани по-нататък, „съпрузите Orłowski“), във връзка с молба на първите за възобновяване на производството по предявен срещу вторите иск за заплащане на парично задължение.

3

Съгласно съображения 6—8 и 12 от Регламент № 1393/2007:

[…]

4

Член 1 от този регламент предвижда:

„1. Настоящият регламент се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга. По специално, регламентът не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт („acta iure imperii“).

2. Настоящият регламент не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен.

[…]“.

5

Член 4, параграф 3 от посочения регламент гласи следното:

„Документът, който трябва да се предаде, се придружава от молба, изготвена при използване на формуляр-образеца, установен в приложение I. Този формуляр се попълва на официалния език на [получаващата] държава […] членка […] или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се извърши връчването, или на друг език, който тази държава членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава членка посочва официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен, които са приемливи за нея за попълване на формуляра“.

6

Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 1393/2007:

„1. [Молителят] се уведомява от предаващия орган, до който той [подава] документа с цел неговото предаване, че адресатът може да откаже да го приеме, ако той не е на един от езиците, предвидени в член 8“.

7

Член 14 от този регламент гласи:

„Всяка държава членка е свободна да извършва връчване на съдебни документи пряко чрез пощенски услуги на лица, пребиваващи в друга държава членка, посредством препоръчано писмо с обратна разписка или друга равностойна услуга“.

8

Член 19 от посочения регламент предвижда следното:

„1. Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в друга държава членка, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и ответникът не се е явил, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че:

и че във всеки един от тези случаи връчването или предаването са извършени в срок, достатъчен, за да позволи на ответника да организира своята защита“.

9

Член 11355 от полския граждански процесуален кодекс гласи:

„1. Страната с местоживеене, обичайно местопребиваване или седалище в чужбина, която не е назначила процесуален представител с местоживеене в Полша, е длъжна да посочи представител в Полша, упълномощен да получава подлежащите на връчване документи.

2. В случай че не бъде посочен представител, упълномощен да получава подлежащите на връчване документи, адресираните до тази страна съдебни документи се прилагат по делото и се смятат за връчени. При първото връчване това обстоятелство се съобщава на страната. Освен това на страната трябва да се разясни възможността за отговор на исковата молба, за представяне на писмено становище, както и кои лица може да упълномощи като представители“.

10

Съгласно член 401 от полския граждански процесуален кодекс:

„Производството може да бъде възобновено поради нищожност:

11

На 20 ноември 2008 г. живеещите в Германия съпрузи Alder предявяват пред Sąd Rejonowy w Koszalinie иск за заплащане на парично задължение срещу живеещите в Полша съпрузи Orłowski.

12

Sąd Rejonowy w Koszalinie разяснява на ищците задължението им в срок от един месец да му съобщят името на техен представител в Полша, упълномощен да получава подлежащите на връчване съдебни документи, и ги предупреждава, че ако не посочат такъв представител след изтичане на срока, адресираните до тях документи ще бъдат приложени по делото и ще се считат за връчени.

13

Съпрузите Alder не посочват представител, упълномощен да получава подлежащите на връчване съдебни документи в Полша, поради което адресираната до тях призовка за насроченото за 5 юни 2009 г. съдебно заседание и представеният от съпрузи Orłowski отговор на исковата молба са приложени по делото в приложение на правилото, че тези документи се смятат за връчени на ищците съгласно член 11355 от Гражданския процесуален кодекс. Ищците не се явяват на посоченото съдебно заседание, в което Sąd Rejonowy w Koszalinie разглежда представените доказателства и слага край на устните състезания. На същия ден постановява решение, с което отхвърля иска, като решението не е обжалвано и поради това влиза в законна сила.

14

15

С решение от 23 юни 2010 г. Sąd Rejonowy w Koszalinie отхвърля молбата за възобновяване на производството, като посочва, че полският граждански процесуален кодекс е в съответствие с правото на Съюза. Вследствие на подадената от ищците въззивна жалба Sąd Okręgowy w Koszalinie отменя посоченото съдебно решение, като приема, че фикцията, съгласно която връчването се счита за извършено, противоречи на Регламент № 1393/2007, и връща делото на Sąd Rejonowy w Koszalinie за ново разглеждане.

16

Sąd Rejonowy w Koszalinie обаче не споделя изводите от този анализ. Sąd Rejonowy w Koszalinie всъщност смята, от една страна, че в главното дело не може да се приложи Регламент № 1393/2007, доколкото той урежда единствено хипотезите, в които даден съдебен документ трябва да бъде връчен в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на националното процесуално право. От друга страна, като взема предвид член 18 ДФЕС, този съд приема, че правилото, че документите се считат за връчени, не би могло да създава пряка дискриминация и въпреки че би следвало да съставлява непряка дискриминация, във всички случаи е оправдано от неговата цел да гарантира доброто протичане на производството, доколкото се имат предвид трудностите и свързаните с връчването на документи в чужбина разходи, а дори и предвид характерната за тези връчвания невъзможност да бъдат извършвани.

17

При тези условия Sąd Rejonowy w Koszalinie решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент […] № 1393/2007 […] и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?“.

18

С въпроса си Sąd Rejonowy w Koszalinie по същество иска да установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007, а при необходимост и член 18 ДФЕС, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в производството по главното дело, предвиждащо, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава документите по делото представител, който е с местоживеене в първата държава членка, в която се провежда съдебното производство.

19

За да се отговори на този въпрос, преди всичко е необходимо да се разясни приложното поле на Регламент № 1393/2007, за да се провери дали при определените в този регламент условия то обхваща връчването на съдебни документи, по-специално включително с оглед на условията, предвидени в разглежданото в главното дело национално законодателство, или по-скоро, както изтъква полското правителство, посоченият регламент намира приложение единствено в случай че такива документи следва да бъдат връчени в друга държава членка въз основа на процесуалноправните разпоредби в държавата, в която се провежда съдебното производство.

20

Във връзка с това следва да се отбележи, че текстът на член 1, параграф 1 от посочения регламент пояснява, че последният се прилага за граждански или търговски дела, „когато, за да бъде връчен един съдебен […] документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга“.

21

22

По-специално, от една страна, член 1, параграф 2 от Регламент № 1393/2007 предвижда изрично, че този регламент не се прилага, когато е неизвестен адресът на получателя на документа.

23

От друга страна, в съображение 8 от посочения регламент се посочва, че Регламентът не следва да се прилага при връчване на документ на упълномощен представител на страна по делото в държавата членка, в която се гледа делото, независимо от местоживеенето на тази страна.

24

От систематическото тълкуване на разглеждания регламент следва също така, че той предвижда само два случая, при които връчванията на съдебни документи между държавите членки излизат извън приложното поле на Регламента, а именно, от една страна, когато е неизвестно местоживеенето или обичайното местопребиваване на получателя, и от друга страна, когато последният е посочил упълномощен представител в държавата, където се провежда съдебното производство.

25

В останалите хипотези, както подчертава и генералният адвокат в точка 49 от представеното заключение, винаги когато адресатът на съдебен документ живее в чужбина, връчването на този документ по необходимост попада в приложното поле на Регламент № 1393/2007 и по тази причина, както предвижда и член 1, параграф 1 от този регламент, връчването трябва да се извършва по начини, предвидените за тази цел в самия регламент.

26

Тъй като произтича пряко от контекста на посочения регламент, подобно решение същевременно лишава от основния ѝ аргумент застъпваната от полското правителство теза, че условията, при които даден съдебен документ „трябва“ да бъде връчен в друга държава съгласно същия регламент, би следвало да се определят в съответствие с националното право на държавата членка, на чиято територия се провежда съдебното производство.

27

Всъщност, ако задачата да определя в кои случаи е налице подобна необходимост бъде предоставена на националният законодател, би било възпрепятствано еднаквото прилагане на Регламент № 1393/2007, тъй като не е изключено държавите членки да предвидят различаващи се разрешения в това отношение (вж. в този смисъл Решение от 8 ноември 2005 г. по дело Leffler, C-443/03, Recueil, стр. I-9611, точка 44).

28

29

Във връзка с това, преди всичко с оглед на системата на Регламент № 1393/2007, следва да се припомни, че както е посочено в съображение 2 от този приет на основание на член 61, буква в) ЕО регламент, той цели да установи система за връчване, чиято крайна цел е правилното функциониране на вътрешния пазар (вж. в този смисъл Решение от 25 юни 2009 г. по дело Roda Golf & Beach Resort, C-14/08, Сборник, стр. I-5439, точки 53—55).

30

В този контекст, за да се гарантира ефективността и бързината на съдебните производства по граждански дела, член 2 от посочения регламент, във връзка със съображение 6 от същия, постановява, че предаването на съдебни документи по принцип се извършва между определените от държавите членки „предаващи органи“ и „получаващи органи“.

31

Освен това самият Регламент № 1393/2007 предвижда в раздел 2 други възможни начини за връчване на документите, без допълнително да установява йерархична съподчиненост помежду им (Решение от 9 февруари 2006 г. по дело Plumex, C-473/04, Recueil, стр. I-1417, точки 19—22), като например предаването по консулски или дипломатически път, както и връчването от служители на дипломатически или консулски представителства, чрез пощенски услуги или също така, по молба на всяко заинтересовано лице, пряко посредством съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица от получаващата държавата членка.

32

Тъй като обаче единствено тези начини за връчване на съдебни документи са уредени изчерпателно в установената от посочения регламент система, е необходимо да се констатира, че този регламент не отрежда място и следователно не допуска уредбата на производство за фиктивно връчване, като производството, което съгласно член 11355 от гражданския процесуален кодекс е в сила в Полша.

33

В допълнение този извод се потвърждава от целите на разглеждания регламент.

34

35

36

37

По-специално член 4, параграф 3 и член 5, параграф 1 от посочения регламент, при прочита на тези разпоредби в светлината на съображение 12 от същия регламент, предвиждат необходимостта връчването на съдебни документи да се извършва чрез формуляр-образец, като последният следва да бъде преведен на език, който адресатът разбира, или на официалния език на получаващата държава членка, или, при наличие на няколко официални езика в тази държава членка, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се извърши връчването.

38

39

В същия аспект, в случай че ответникът не се е явил по делото, член 19, параграф 1 от този регламент задължава предаващата държава членка да не постановява съдебно решение по делото, докато не се установи, че исковата молба е била връчена своевременно по предписан от вътрешното право на получаващата държава членка начин или че този документ действително е връчен на ответника или е доставен до неговото местоживеене по друг предвиден в посочения регламент начин в достатъчен срок, за да позволи на ответника да организира своята защита.

40

В това отношение обаче се налага констатацията, че фиктивен механизъм за връчване като предвидения в член 11355 от полския граждански процесуален кодекс се оказва несъвместим с преследваните с Регламент № 1393/2007 цели за защита на правото на защита.

41

Както всъщност посочва генералният адвокат в точки 52—54 от представеното заключение, този механизъм за връчване лишава от полезно действие правото на адресата на съдебен документ, чието местоживеене или обичайно местопребиваване не е в държавата членка, където се провежда съдебното производство, да се ползва от възможността да получи акта действително и ефективно, като това по-специално се дължи на обстоятелството, че на този получател не се гарантира нито че ще бъде уведомен в достатъчен срок за съответния съдебен документ, за да подготви защитата си, нито че този акт ще бъде преведен.

42

43

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Подписи