Решение на Съда (голям състав) от 13 май 2014 г. Google Spain SL и Google Inc. срещу Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) и Mario Costeja González. Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Nacional. Лични данни — Защита на физическите лица при обработването на тези лични данни — Директива 95/46/ЕО — Членове 2, 4, 12 и 14 — Материално и териториално приложно поле — Търсачки в интернет — Обработване на данни, съдържащи се на уебсайтове — Търсене, индексиране и съхраняване на тези данни — Отговорност на лицето, което управлява интернет търсачката — Установяване на територията на държава членка — Обхват на задълженията на лицето, което управлява интернет търсачката и на правата на засегнатото лице — Хартата на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 8. Дело C‑131/12.

Languages, formats and link to OJ
BG ES CS DA DE ET EL EN FR GA HR IT LV LT HU MT NL PL PT RO SK SL FI SV
PDF
HTML
Decision of the court
Interlex

The answer of the Court is based on the interpretation of Article 4(1)(a) of the Data Protection Directive which, a ccording to the Court, in the light of the objective of the Directive of ensuring effective and complete protection of the fundamental rights and freedoms of natural persons, cannot be interpreted restrictively. The Court analyzes the relationship between Google and the subsidiary Google Spain. According to the Court it is not disputed that Google Spain engages in the effective and real exercise of activity through stable arrangements in Spain. As it moreover has separate legal personality, it constitutes a subsidiary of Google Inc. and, therefore, an ‘establishment’ within the meaning of the Article 4(1)(a). Than, the Court finds that, while Google Inc. is the only entity which materially processed personal data of Mr Costeja Gonzalez, the activities of Google Inc. and those of Google Spain are inextricably linked since the activities relating to the advertising space constitute the means of rendering the search engine at issue economically profitable and that engine is, at the same time, the means enabling those activities to be performed. Therefore, according to the Court, the processing of personal data of Mr Costeja Gonzales should be considered as carried out 'in the context of the activities' of Google Spanish establishment. That means the application of the Data Protection Directive pursuant to Article 4(1)(a).

As a general milestone principle, the Court concluded its reasoning by affirming that Article 4(1)(a) of Directive 95/46 is to be interpreted as meaning that processing of personal data is carried out in the context of the activities of an establishment of the controller on the territory of a Member State, within the meaning of that provision, when the operator of a search engine sets up in a Member State a branch or subsidiary which is intended to promote and sell advertising space offered by that engine and which orientates its activity towards the inhabitants of that Member State.

Keywords
Interlex
applicable law
personal data protection
Summary
Interlex Original source

In 2010 Mario Costeja González, a Spanish national, lodged with the Agencia Española de Protección de Datos (Spanish Data Protection Agency, the AEPD) a complaint against La Vanguardia Ediciones SL (the publisher of a daily newspaper with a large circulation in Spain, in particular in Catalonia) and against Google Spain and Google Inc. Mr Costeja González contended that, when an internet user entered his name in the search engine of the Google group (‘Google Search’), the list of results would display links to two pages of La Vanguardia’s newspaper, which contained an announcement for a real-estate auction organised following attachment proceedings for the recovery of social security debts owed by Mr Costeja González, fully resolved for a number of years. With that complaint, Mr Costeja González requested, first, that La Vanguardia be required either to remove or alter the pages in question (so that the personal data relating to him no longer appeared) or to use certain tools made available by search engines in order to protect the data. Second, he requested that Google Spain or Google Inc. be required to remove or conceal the personal data relating to him so that the data no longer appeared in the search results and in the links to La Vanguardia. Before to deal with Mr Costeja González request, the Court had firstly to answer to a question related to the territorial scope of the at-the-time in force Data Protection Directive 95/46/EC. The application of that directive was disputed to the extent that Google Inc, which is the entity that materially processed Mr Costeja González personal data, is established in a third country, while its Spanish subsidiary only deals with the selling of advertising spaces on the popular search engine website.

Bibliographic notice - Interlex

Classifications

Bibliographic notice

Document number

  • ECLI identifier: ECLI:EU:C:2014:317

  • Celex-Nr.: 62012CJ0131

Authentic language

  • Authentic language: испански

Dates

  • Date of document: 13/05/2014

  • Date lodged: 09/03/2012

Miscellaneous information

  • Author: Съд

  • Country or organisation from which the decision originates: Иcпaния

  • Form: Съдебно решение

Procedure

  • Type of procedure: Иск за преюдициално заключение

  • Judge-Rapportuer: Ilešič

  • Advocate General: Jääskinen

  • Observations: Полша, Aвcтpия, EUINST, EUMS, Иcпaния, Гъpция, Итaлия, Европейска комисия

  • National court:

    • *A9* Audiencia Nacional, auto de 27/02/2012 (PO 725/2010)
    • - Popotas, Kostas: Prostasia ton fysikon prosopon enanti tis epexergasias dedomenon prosopikou charaktira, Elliniki Epitheorisi Evropaïkou Dikaiou 2015 p.332-341
    • *P1* Audiencia Nacional, Sala de lo Contencioso, sentencia de 29/12/2014 (Recurso Nº 220/2011 ; 5211/2014)

Legal doctrine

139. Szabo, Endre Győző: A kétoldalú piacok elmélete és a személyes adatok védelme - a Google-ítélet elemzése versenyjogi és adatvédelmi szempontok szerint, In Medias Res 2017 p.170-181 (HU)

105. Dupont-Lassalle, Julie: Beaucoup de bruit pour rien ? La précarité du « droit à l’oubli numérique » consacré par la Cour de justice de l’Union européenne dans l’affaire Google Spain, Revue trimestrielle des droits de l'homme 2015 p.987-1019 (FR)

7. Prins, Corien: Een arrest om niet te vergeten, Nederlands juristenblad 2014 p.1419 (NL)

9. Sörup, Thorsten: EuGH: Löschungsanspruch gegen Google – „Recht auf Vergessen”, Multimedia und Recht 2014 p.464-465 (DE)

40. Spindler, Gerald: Durchbruch für ein Recht auf Vergessen(werden)? – Die Entscheidung des EuGH in Sachen Google Spain und ihre Auswirkungen auf das Datenschutz- und Zivilrecht, Juristenzeitung 2014 p.981-991 (DE)

82. Lynskey, Orla: Control over Personal Data in a Digital Age: Google Spain v AEPD and Mario Costeja Gonzalez , The Modern Law Review 2015 p.522-534 (EN)

35. Muñoz, Joaquin: El llamado "derecho al olvido" y la responsabilidad de los buscadores - Comentario a la sentencia del TJUE de 13 de mayo 2014, Diario La ley 2014 Semanal nº 92 p.9-10 (ES)

129. Gheorghe-Badescu, Ioana: Le droit à l'oubli numérique, Revue de l'Union européenne 2017 n° 606 p.153-165 (FR)

3. Stadler, Arthur ; Toman, Raphaël: Limited Liability of Internet Search Engine Service Providers for Data Protection of Personal Data Displayed on Source Web Pages, European Law Reporter 2013 p.286-289 (EN)

77. Wolff, Heinrich Amadeus: Die datenschutzrechtliche Rechtfertigungsbedürftigkeit der Verweise auf Webseiten durch Betreiber von Suchmaschinen, Bayerische Verwaltungsblätter 2015 p.9-15 (DE)

37. Crowther, Hannah: Data protection: Google v Spain: is there now a ‘right to be forgotten’? , Journal of Intellectual Property Law and Practice 2014 p.892-893 (EN)

118. Holznagel, Bernd ; Hartmann, Sarah: Das „Recht auf Vergessenwerden” als Reaktion auf ein grenzenloses Internet. Entgrenzung der Kommunikation und Gegenbewegung, Multimedia und Recht 2016 p.228-232 (DE)

59. Vlachopoulos, Spyros: To dikaioma sti lithi. Skepseis me aformi tin apofasi tou Dikastiriou tis Evropaikis Enosis tis 13.5.2014 (Google Spain SL, Google Inc, ypoth. C-131/12), Dioikitiki Diki 2014 p.854-856 (EL)

140. Popa, Ionuț-Florin: Impactul Regulamentului privind protecţia datelor cu caracter personal asupra răspunderii civile, Revista română de drept privat 2018 p.179-183 (RO)

8. Boehme-Neßler, Volker: Das Recht auf Vergessenwerden – Ein neues Internet-Grundrecht im Europäischen Recht, Neue Zeitschrift für Verwaltungsrecht 2014 p.825-830 (DE)

28. Cassart, Alexandre ; Henrotte, Jean-François: Arrêt Google Spain : la révélation d'un droit à l'effacement plutôt que la création d'un droit à l'oubli, Revue de jurisprudence de Liège, Mons et Bruxelles 2014 p. 1183-1191 (FR)

120. Perray, Romain: De la (bonne ?) application de la jurisprudence Weltimmo au bénéfice... d'Amazon et de Facebook, Revue de l'Union européenne 2016 n° 603 p.597-609 (FR)

23. Van Eecke, Patrick ; Cornette, Anthony: What the CJEU has actually decided in Google Spain SL, No. C-131/12, Computer und Recht 2014 p.101-107 (EN)

103. Zwenne, Gerrit-Jan: Het internetvergeetrecht na Google t. Costeja (HvJ EU 13 mei 2014, C-131/12), Privacy en gegevensbescherming (Ed. 2015 Maklu-Uitgevers nv & de auteurs) 2015 p.51-71 (NL)

60. Bernal, Paul: The Right to be Forgotten in the post-Snowden era, PinG - Privacy in Germany 2014 p.173-180 (EN)

73. Kulk, Stefan ; Zuiderveen Borgesius, Frederik: De implicaties van het Google Spain - arrest voor de vrijheid van meningsuiting, Nederlands tijdschrift voor de mensenrechten ; NJCM bulletin 2014 p.3-19 (NL)

39. Marino, Laure: Un « droit à l'oubli » numérique consacré par la CJUE, La Semaine Juridique - édition générale 2014 nº 26 p.1300-1303 (FR)

74. Wüsthof, Lucas ; Marx, Lorenz: Google und das Recht auf Vergessenwerden — zugleich eine Besprechung der Rs C-131/12 (Google Spain und Google), Zeitschrift für Europäisches Unternehmens- und Verbraucherrecht 2014 p.105-109 (DE)

117. Lindsay, David: The "right to be forgotten" by search engines under data privacy law: a legal and policy analysis of the Costeja decision, Comparative Defamatin and Privacy Law (Ed. Cambridge University Press - Cambridge) 2016 p.199-223 (EN)

68. Lebeck, Carl: Mot en rätt att bli glömd? - något om persondataskydd, informationsfrihet och sökmotorers ansvar i EU-rätten, Nordiskt Immateriellt Rättsskydd 2014 n° 6 p.644-659 (SV)

126. Gstrein, Oskar J.: The Right to Be Forgotten in the General Data Protection Regulation and the aftermath of the “Google Spain” judgment (C-131/12), PinG - Privacy in Germany 2017 p.9-17 (EN)

18. Nolte, Norbert: Das Recht auf Vergessenwerden – mehr als nur ein Hype?, Neue juristische Wochenschrift 2014 p.2238-2242 (DE)

125. Buchalska, Joanna: The right to be forgotten, Media Law in the Time of Liquid Modernity: Hot Topics in the European and Polish Media Law (Ed. Logos Verlag - Berlin) 2016 p.139-150 (EN)

124. McCarthy, Hugh J.: All the World’s a Stage: The European right to be forgotten revisited from a US perspective, Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht INT 2016 p.604-612 (EN)

90. Oro Martinez, Cristian: The CJEU Judgment in Google Spain: Notes on Its Causes and Perspectives on Its Consequences, Protecting Privacy in Private International and Procedural Law and by Data Protection (Ed. Nomos - Luxembourg) 2015 p.45-55 (EN)

131. Casanova, Antoine: Droit à l’oubli : les questions préjudicielles pas si existentielles du Conseil d’État à la CJUE, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2017 nº 137 p.22-25 (FR)

29. Forst, Gerrit: Das "Recht auf Vergessenwerden" der Beschäftigten, Betriebs-Berater 2014 p.2293-2298 (DE)

135. De Clercq, Chloë ; Dechamps, Frédéric: Internet à l'épreuve du droit ou le droit à l'épreuve d'Internet, Journal des tribunaux 2017 p.699-681 (FR)

97. Allen, Stephen: Remembering and Forgetting – Protecting Privacy Rights in the Digital Age, European Data Protection Law Review 2015 Vol.3 p.164-177 (EN)

86. Valvo, Anna Lucia: Il diritto all'oblio nell'epoca dell'informazione "digitale", Studi sull'integrazione europea 2015 nº 02 p.347-357 (IT)

76. Hartmann, Sarah: Erneute Kritik am Urteil des EuGH gegen Google Spain, Multimedia und Recht 2014 p.VII (DE)

108. Epiney, Astrid: Das "Google-Urteil" des EuGH und seine Bedeutung für die Schweiz, Mehr oder weniger Staat? (Ed. Stämpfli AG - Bern) 2015 p.469-480 (DE)

30. Mok, M.R.: Nederlandse jurisprudentie ; Uitspraken in burgerlijke en strafzaken 2014 nº 41 p.4873-4875 (NL)

57. Scorza, Guido: Corte di giustizia e diritto all'oblio: una sentenza che non convince , Il Corriere giuridico 2014 p.1473-1482 (IT)

116. Hasenauer, Stefan: Das Recht auf Löschung personenbezogener Daten, Datenschutzrecht. Jahrbuch 2016 ( Ed. NWV Verlag GmbH) 2016 p.99-131 (DE)

95. Viglianisi Ferraro, Angelo: La sentenza Google Spain ed il diritto all'oblio nello spazio giuridico europeo, Contratto e impresa / Europa 2015 p.159-196 (IT)

123. Krzysztofek, Mariusz: The Right to be Forgotten’ on a Swing, European Business Law Review 2016 p.865–878 (EN)

66. Iglezakis, Ioannis: The right to be forgotten in the Google Spain case (case C-131/12) - A clear victory for data protection or an obstacle for the Internet?, 6th International Conference on Information Law & Ethics ICIL 2014 (Ed. University of Macedonia - Thessaloniki) 2014 (EN)

75. Arning, Marian ; Moos, Flemming ; Schefzig, Jens: Vergiss(,) Europa! - Ein Kommentar zu EuGH, Urt. y. 13.5.2014 — Rs. C-131/12 — Google/Mario Costeja Gonzalez, CR 2014,460, Computer und Recht 2014 p.447-456 (DE)

46. Stehmeier, Marinus ; Schimke, Anna: Internet-Suchmaschinen und Datenschutz, UFITA - Archiv für Urheber- und Medienrecht (Ed. Stämpfli Verlag - Bern) 2014 Bd. III p.661-682 (DE)

100. Igglezakis, Ioannis D.: To dikaioma stin psifiaki lithi kai oi michanes anazitisis sto Diadiktyo, Dikaiomata tou Anthropou 2015 p.827-839 (EL)

5. Kühling, Jürgen: EuGH 2.0 – Datenschutz auch gegen Google & Co., Neue juristische Wochenschrift 2014 n° 22 p.3 (DE)

132. Taylor, Mistale: Google Spain Revisited: The Misunderstood Implementation of a Landmark Decision and How Public International Law Could Offer Guidance, European Data Protection Law Review 2017 Vol. 3 p.195 - 208 (EN)

94. De Hert, Paul ; Papakonstantinou, Vagelis: Google Spain: Addressing Critiques and Misunderstandings One Year Later, Maastricht Journal of European and Comparative Law 2015 p.624-638 (EN)

101. Weber, Rolf H. ; Heinrich, Ulrike: Internet intermediaries as judges of conflicts between the right to be forgotten and the freedom of expression, Comparative Perspectives on the Fundamental Freedom of Expression (Ed. Wolters Kluwer - Budapest) 2015 p. 520-531 (EN)

91. Uddin Ahmed, Farhaan: Right to be forgotten: a critique of the post-Costeja Gonzalez paradigm, Computer and Telecommunications Law Review 2015 p.175-185 (EN)

114. Van Hoboken, J.: Google onderuit in Luxemburg: een recht op verwijdering uit zoekresultaten, JHG EU-Handvest Selecties (Ed. Sdu Uitgevers bv) 2016 p.165-174 (NL)

13. Cruysmans, Édouard ; Strowel, Alain: Un droit à l'oubli face aux moteurs de recherche: droit applicable et responsabilité pour le référencement de données "inadéquates, non pertinentes ou excessives", Journal des tribunaux 2014 p.457-459 (FR)

20. Zankl, Wolfgang: EuGH: "Recht auf Vergessenwerden", Ecolex 2014 p.676-677 (DE)

104. Adamova, Aglika: Защитата на личните данни в епохата на интернет, Европейски правен преглед 2015 nº X p.60-85 (BG)

32. Kelsey, Elizabeth : Case Analysis - Google Spain SL and Google Inc. v AEPD and Mario Costeja González: Protection of personal data, freedom of information and the "right to be forgotten", European Human Rights Law Review 2014 p.395-400 (EN)

44. Herrero Prieto, Paula: Search Engines: Interplay of Fundamental Rights and the Principle of Proportionality, Computer and Telecommunications Law Review 2014 p.213-221 (EN)

119. Costescu, Nicolae Dragoș: Google Spain Decision - An Analysis of the Right to be Forgotten - A Regression from Past Interpretations of ECJ, Analele Universitatii din Bucuresti 2016 p.64-71 (RO)

99. Popotas, Kostas: Prostasia ton fysikon prosopon enanti tis epexergasias dedomenon prosopikou charaktira, Elliniki Epitheorisi Evropaïkou Dikaiou 2015 p.332-341 (EL)

142. Jonason, Patricia: THE RIGHT TO BE FORGOTTEN: THE BALANCE BETWEEN THE RIGHT TO PRIVACY AND FREEDOM OF EXPRESSION, Revue européenne de droit public / European Review of Public Law / Europäische Zeitschrift des öffentlichen Rechts 2018 Vol.30_1 p.213-226 (EN)

71. Guerrero Zaplana, José: La sentencia del asunto Google: Configuración del derecho al olvido realizada por el TJUE, Revista Aranzadi Doctrinal 2014 nº 4 p.135-146 (ES)

2. Alich, Stefan ; Sagalov, Leonid: Konzernverbundene Unternehmen ohne Datenverarbeitung als Anknüpfungspunkt umfassender datenschutzrechtlicher Verantwortlichkeit?, Computer und Recht 2013 p.783-789 (DE)

21. Castellaneta, Marina: Così l'oblio mette a rischio la libertà di espressione, Guida al Diritto 2014 nº 24 p.21-24 (IT)

67. Tinière, Romain: Cour de justice, gde ch., 13 mai 2014, Google Spain et Google, aff. C-131/12, ECLI:EU:C:2014:317, Jurisprudence de la CJUE 2014 (Ed. Bruylant - Bruxelles) 2014 p.112-115 (FR)

61. Piltz, Carlo: Recht auf Vergessenwerden – Das GoogleUrteil in der Praxis, PinG - Privacy in Germany 2014 p.180-182 (DE)

122. Auger, Anaïs: L'Union européenne et le droit à l'oubli sur Internet, Revue du droit public et de la science politique en France et à l'étranger 2016 p.1841-1858 (FR)

69. Salinas Alcega, Sergio: Derecho al olvido - Derecho de un particular a solicitar al gestor de un motor de búsqueda en Internet que sean eliminados datos que afectan a sus derechos al respeto de la vida privada y de protección de datos personales - Sentencia del Tribunal de Justicia (Gran Sala) de 13 de mayo de 2014 - Google Spain SL y Google Inc. - As. C-131/12, Revista Aranzadi de Unión Europea 2014 nº 8-9 p.47-51 (ES)

84. Kranenborg, Herke: Google and the Right to Be Forgotten (Case C-131/12, Google Spain), European Data Protection Law Review 2015 Vol.1 p.70-79 (EN)

109. Kulk, Stefan ; Zuiderveen Borgesius, Frederik: De implicaties van het Google Spain - arrest voor de vrijheid van meningsuiting, Nederlands tijdschrift voor de mensenrechten ; NJCM bulletin 2014 p.3-19 (NL)

34. Steven, James: The Right to Privacy Catches Up with Search Engines: The Unforgettable Decision in Google Spain v AEPD , Computer and Telecommunications Law Review 2014 p.130-133 (EN)

45. Hardy, Bruno: Application dans l'espace de la directive 95/46/CE : la géographie du droit à l'oubli, Revue trimestrielle de droit européen 2014 p.879-897 (FR)

12. Alexander, Christian: Wettbewerb in Recht und Praxis 2014 p.814-816 (DE)

133. Wittinger, Michaela: Der Schutz persönlicher Daten: Anmerkungen zum Grundgesetz, zur Europäischen Menschenrechtskonvention und zum Recht der Europäischen Union, Freiheit, Gleichheit, Eigentum — Öffentliche Finanzen und Abgaben. Festschrift für Rudolf Wendt zum 70. Geburtstag. (Ed. Duncker & Humblot GmbH - Berlin) 2016 p. 493-503 (DE)

141. Trstenjak, Verica: Temeljne pravice in vpliv Sodišča EU, Odvetnik : revija odvetniške zbornice Slovenije 2018 n° 85 p.6-10 (SL)

65. Lemut Strle, Rosana: Pravica do pozabe - mit ali realnost, Pravna praksa 2014 nº 38 p.13-15 (SL)

83. Wiebe, Andreas: Data protection and the internet: irreconcilable opposites? The EU Data Protection Reform Package and CJEU case law , Journal of Intellectual Property Law and Practice 2015 p.64-68 (EN)

111. van der Sloot, Bart: Machtsstrijd over persoonsgegevens, Ars aequi 2016 p.248-252 (NL)

25. Morrison, Tom ; White, David: Private eye. Tom Morrison & David White review the world of information law, New Law Journal 2014 p.17-18 (EN)

106. Pérez Santos, José ; Álvarez, Cecilia: The Google Spain judgment and the right to be forgotten, Ian S. Forrester: A Scot without Borders - Liber Amicorum Volume 1 (Ed. Concurrences Review - New York) 2015 p.153-174 (EN)

58. Bassini, Marco: Google davanti alla Corte di giustizia: il diritto all'oblio, Quaderni costituzionali 2014 p.730-733 (IT)

107. Selinšek, Ljiljana: Veliko podatkovje v pravu in ekonomiji: veliki izzivi ali velike težave?, LeXonomica : revija za pravo in ekonomijo 2015 nº 2 p.161-188 (SL)

48. Costes, Lionel: Google condamnée à retirer de son moteur de recherche des données à caractère personnel , Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 105 p.51-52 (FR)

27. Koutrakos, Panos ; Nic Shuibhne, Niamh: To strive, to seek, to Google, to forget, European Law Review 2014 p.293-294 (EN)

52. Huet, Jerôme: L'automaticité du moteur de recherche sur internet: opposition absolue entre les jurisprudences européenne et française, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 106 p.93 (FR)

134. Kalniņa, Vija: Valstu robežas Internetā, Jurista vārds 2017 39 p.30 (LV)

112. Rudziša, Agita: Tiesības tikt aizmirstam un to ietekme uz tiesībām uz privātās dzīves neaizskaramību, Jurista vārds 2016 nº 15 p.20-27 (LV)

11. Bäcker, Matthias: Ein unschöner Paukenschlag, Wettbewerb in Recht und Praxis 2014 n° 7 p.1 (DE)

89. Kuner, Christopher: The Court of Justice of the EU Judgment on Data Protection and Internet Search Engines: Current Issues and Future Challenges, Protecting Privacy in Private International and Procedural Law and by Data Protection (Ed. Nomos - Luxembourg) 2015 p.19-44 (EN)

6. van Eijk, Nico: Om niet te vergeten, Mediaforum: Tijdschrift voor Media- en Communicatierecht 2014 p.157 (NL)

72. Xanthoulis, Napoleon: Apokalyptontas to dikaioma sti lithi, Efarmoges dimosiou dikaiou 2014 p.91-98 (EL)

127. Uršič, Helena: Pravica do pozabe v praksi evropskih sodišč, Pravna praksa 2017 nº 16-17 p.15-16 (SL)

137. Pomaizlová, Karin ; Fürstová, Monika: GDPR – revoluce, nebo rozvedení stávajícího?, Bulletin advokacie 2017 nº 9 p.15-24 (CS)

85. Spiecker, Indra: A new framework for information markets: Google Spain, Common Market Law Review 2015 p.1033-1057 (EN)

121. Costescu, Nicolae Dragoș: Google Spain Decision - An Analysis of the Right to be Forgotten - A Regression from Past Interpretations of ECJ, Analele Universitatii din Bucuresti 2016 p.64-71 (EN)

64. Nonnemann, František: Základní analýza rozhodnutí Soudního dvora EU ve věci internetového vyhledávače Google, Právní rozhledy : časopis pro všechna právní odvětví 2014 p.479-486 (CS)

53. Pignatari, Olivier: Droit à l'oubli: la CJUE n'oublie pas les internautes , Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 107 p.32-35 (FR)

81. Spiecker, Indra: Zur Architektonik des europäischen und deutschen Datenschutzes im Zeitalter von Vorratsdatenspeicherung, Big Data und IT-Enhancement im Lichte der Google-Spain-Entscheidung des Europäischen Gerichtshofs, Datenschutz im digitalen Zeitalter - global, europäisch, national (Ed. Beck - München) 2015 p.61-90 (DE)

17. Briem, Stephan L.: Datenschutzrechtliche Verantwortung des Suchmaschinenbetreibers - Löschung personenbezogener Daten aus der Suchergebnisliste ("Recht auf Vergessenwerden"), MR-Int : Internationale Rundschau zum Medienrecht, IP- & IT-Recht 2014 p.15-17 (DE)

110. Floridi, Luciano: "The Right to BE Forgotten": a Philosophical View, Jahrbuch für Recht und Ethik - Annual Review of Law and Ethics - Band 23 (2015) (Ed. Duncker & Humblot - Berlin) 2015 p.163-179 (EN)

70. Álvarez Caro, María: Reflexiones sobre la sentencia del TJUE en el asunto "Mario Costeja" (C-131/12) sobre derecho al olvido, Revista española de Derecho Europeo 2014 nº 51 p.165-187 (ES)

41. Kulk, Stefan ; Zuiderveen Borgesius, Frederik: Google Spain v. González: Did the Court Forget about Freedom of Expression?, European Journal of Risk Regulation 2014 Nº 3 p.389-398 (EN)

50. Forest, David: Google et le « droit à l'oubli numérique » : genèse et anatomie d'une chimère juridique, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 106 p.76-86 (FR)

102. Frydlinger, David: Varför har man egentligen rätt att bli glömd av Google? - en analys av personuppgiftsrättens normativa logik, Svensk Juristtidning 2015 nº 10 p.835-861 (SV)

87. Kuner, Christopher: Google Spain in the EU and International Context, Maastricht Journal of European and Comparative Law 2015 p.158-164 (EN)

1. Dubois, Pierre-André: Search Engines and Data Protection: A Welcome Practical Approach by the Advocate General, Computer and Telecommunications Law Review 2013 p.206-208 (EN)

10. Von Petersdorff-Campen, Thomas: Zeitschrift für Urheber- und Medienrecht 2014 p.570-572 (DE)

113. Marusic, Branka: Gate Keeper or Trespasser? EU ISP Liability Regime and its Privacy Implications, Nordiskt immateriellt rättsskydd 2016 n° 1 p.3-16 (EN)

78. Freialdenhoven, Jan ; Heinzke, Philippe: Vergiss mich: Das Recht auf Löschung von Suchergebnissen, Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht PRAX 2015 p.119-121 (DE)

47. Aubert, Michel ; Broussy, Emmanuelle ; Cassagnabère, Hervé: Chronique de jurisprudence de la CJUE. Vie privée et protection des données personnelles - Moteur de recherche et « droit à l'oubli », L'actualité juridique ; droit administratif 2014 p.1147-1149 (FR)

49. Castets-Renard, Céline: Google et l'obligation de déréférencer les liens vers les données personnelles ou comment se faire oublier du monde numérique, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 106 p.68-75 (FR)

43. Busseuil, Guillaume: Arrêt Google : du droit à l'oubli de la neutralité du moteur de recherche, La Semaine Juridique - entreprise et affaires 2014 nº 24 p.51-54 (FR)

80. Melis, Francesco: Il diritto all'oblio e i motori di ricerca nel diritto europeo, Giornale di diritto amministrativo 2015 p.171-177 (IT)

93. Bresich, Ronald ; Riedl, Eckhard: Das Google-Urteil und das Recht auf "Vergessenwerden", Öffentliches Recht, Jahrbuch 2015 (Ed. Neuer wissenschaftlicher Verlag, Wien) 2015 p.221-248 (DE)

115. Gryffroy, Pieter: Delisting as a part of the decay of information in the digital age: a critical evaluation of Google Spain (C-131/12) and the right to delist it has created, Computer and Telecommunications Law Review 2016 p.149-169 (EN)

96. Stute, David J.: Privacy Almighty? The CJEU's Judgment in Google Spain SL v. AEPD, Michigan Journal of International Law 2015 p.649-680 (EN)

31. Van den Bulck, Paul: Arrêt "Google Spain" : l'étendue du droit à l'oubli, Journal de droit européen 2014 nº 211 p.289-290 (FR)

136. Kalniņa, Vija: Valstu robežas Internetā, Jurista vārds 2017 39 p.30 (LV)

98. Podpečan, Mitja: Prihodnost informacijske zasebnosti, Pravna praksa 2015 nº 26 p.II-VIII (SL)

56. De Bellescize, Diane: Droit à l'oubli contre droit à l'information et devoir de mémoire, Constitutions : revue de droit constitutionnel appliqué 2014 p.218-225 (FR)

14. Hoeren, Thomas: Zur Löschung von Links zu personenbezogenen Daten durch Internet-Suchmaschinen („Google Spain und Google“), Entscheidungen zum Wirtschaftsrecht 2014 p.517-518 (DE)

63. Liiv, Ele: Kas eraisikul on õigus unustusele Internetis ?, Juridica: Tartu Ülikooli õigusteaduskonna ajakiri 2014 nº IX p.643-651 (ET)

138. Schubauer, Petra: Az elfeledtetéshez való jog az új adatvédelmi rendelet tükrében, Infokommunikáció és jog 2017 nº 69 p.87-89 (HU)

15. Kühling, Jürgen: Rückkehr des Rechts: Verpflichtung von „Google & Co.“ zu Datenschutz, Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht 2014 p.527-532 (DE)

51. Casanova, Antoine: La consécration d'un droit à l'oubli...principalement pour les anonymes, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 106 p.87-92 (FR)

33. Crowther, Hannah: Remember to Forget Me: The Recent Ruling in Google v AEPD and Costeja, Computer and Telecommunications Law Review 2014 p.163-165 (EN)

62. Caspar, Johannes: Besprechung des EuGH-Urteils vom 13. Mai 2014 in dem Verfahren C-131/12, PinG - Privacy in Germany 2014 p.133-138 (DE)

42. Griguer, Merav: Conditions et modalités d'exercice du droit à l'oubli numérique . - ou les apports de l'arrêt CJUE, 13 mai 2014, C-131/12, La Semaine Juridique - entreprise et affaires 2014 nº 24 p.49-50 (FR)

54. Le Clainche, Julien: CJUE: le droit à l'oubli n'est pas inconditionnel, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 107 p.92-103 (FR)

79. Sensburg, Patrick Ernst: Europäische Union versus Google: Welche politischen Chancen bietet das Verfahren?, Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht 2015 p.369-370 (DE)

26. Snedden, Susan ; Sirel, Andy: Forget that you ever knew me, The Journal of the Law Society of Scotland 2014 p.14-15 (EN)

24. Morgan, Anna: A recent judgement of the European Court of Justice could represent the birth of a whole new sub-species of data-protection jurisprudence., Gazette of the Incorporated Law Society of Ireland 2014 p.00 (EN)

38. Marino, Laure: Renforcement de la responsabilité de Google et droit au retrait de données personnelles, La Semaine Juridique - édition générale 2014 nº 21-22 p.1068 (FR)

4. Härting, Niko: Google Spain - Kommunikationsfreiheit vs. Privatisierungsdruck, Betriebs-Berater 2014 n° 22 p.I (DE)

92. Kulk, Stefan ; Zuiderveen Borgesius , Frederik: Freedom of Expression and ‘Right to Be Forgotten’ Cases in the Netherlands After Google Spain, European Data Protection Law Review 2015 Vol. 1 p.113-124 (EN)

22. Jones, Joseph: Control-alter-delete: the "right to be forgotten", European Intellectual Property Review 2014 p.595-601 (EN)

128. Odinet, Guillaume ; Roussel, Sophie: Renvoi préjudiciel : le dialogue des juges décomplexé, L'actualité juridique ; droit administratif 2017 p.740-748 (FR)

130. Peyrou, Sylvie: Arrêt « Tele2 Sverige » : l'interdiction du stockage de masse de données à caractère personnel réaffirmée par la Cour de justice de l'Union européenne, Journal de droit européen 2017 nº 237 p.107-109 (FR)

55. Perray, Romain ; Salen, Pierrick: La Cour de justice, les moteurs de recherche et le droit « à l'oubli numérique » : une fausse innovation, de vraies questions, Droit de l'immatériel : informatique, médias, communication 2014 nº 109 p.35-44 (FR)

88. Gstrein, Oskar Josef: The Cascade Of Decaying Information - Putting the “Right to be Forgotten” in Perspective, PinG - Privacy in Germany 2015 p.9-16 (EN)

36. Ordóñez Solís, David: El derecho al olvido en Internet y la sentencia Google Spain, Revista Aranzadi Unión Europea 2014 nº 6 p.27-50 (ES)

19. Schmidt-Kessel, Martin ; Langhanke, Carmen ; Gläser, Isabel: Recht auf Vergessen und piercing the corporate veil - zugleich Anmerkungen zur Google-Entscheidung des EuGH, Rs. C-131/12 Google Spain SL und Google Inc., Zeitschrift für Gemeinschaftsprivatrecht 2014 p.192-197 (DE)

16. Leupold, Andreas: Google und der Streisand-Effekt: Das Internet vergisst nicht, MR-Int : Internationale Rundschau zum Medienrecht, IP- & IT-Recht 2014 p.3-6 (DE)

Relationship between documents

Document text

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

13 май 2014 година (*1)

„Лични данни — Защита на физическите лица при обработването на тези лични данни — Директива 95/46/ЕО — Членове 2412 и 14 — Материално и териториално приложно поле — Търсачки в интернет — Обработване на данни, съдържащи се на уебсайтове — Търсене, индексиране и съхраняване на тези данни — Отговорност на лицето, което управлява интернет търсачката — Установяване на територията на държава членка — Обхват на задълженията на лицето, което управлява интернет търсачката и на правата на засегнатото лице — Хартата на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 8

По дело C‑131/12

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Nacional (Испания) с акт от 27 февруари 2012 г., постъпил в Съда на 9 март 2012 г., в рамките на производство по дело
Google Spain SL,
Google Inc.

срещу

Agencia Española de Protección de Datos (AEPD),
Mario Costeja González,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: V. Skouris, председател, K. Lenaerts, заместник-председател, M. Ilešič (докладчик), L. Bay Larsen, T. von Danwitz, M. Safjan, председатели на състави, J. Malenovský, E. Levits, A. Ó Caoimh, Aл. Арабаджиев, M. Berger, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: N. Jääskinen,

секретар: M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 февруари 2013 г.,

като има предвид становищата, представени:

за Google Spain SL и Google Inc, от F. González Díaz, J. Baño Fos и B. Holles, abogados,

за M. Costeja González, от J. Muñoz Rodríguez, abogado,

за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,

за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna и K. Boskovits, в качеството на представители,

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

за австрийското правителство, от G. Kunnert и C. Pesendorfer, в качеството на представители,

за полското правителство, от B. Majczyna и M. Szpunar, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от I. Martínez del Peral и B. Martenczuk, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 юни 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, букви б) и г), член 4, параграф 1, букви а) и в), член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10), както и на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Spain SL (наричано по-нататък „Google Spain“) и Google Inc., от една страна, и Agencia Española de Protección de Datos (Агенция за защита на данните, наричана по-нататък „AEPD“) и г‑н Costeja González, от друга страна, по повод решение на тази агенция, с което е уважена жалбата, подадена от г‑н Costeja González срещу тези две дружества, и с което е разпредено на Google Inc. да предприеме необходимите мерки, за да изтегли от своя каталог лични данни относно г‑н Costeja González и да предотврати достъпа до тях за в бъдеще.

Правна уредба
Правото на Съюза

3

Съображения 2101820 и 25 от Директива 95/46, чийто предмет съгласно член 1 от нея е защитата на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, както и отстраняването на препятствията пред свободното движение на тези данни, гласят:

„(2)

като имат предвид, че системите за обработка на данни са създадени с цел да служат на хората; като имат предвид, че независимо от националността или местожителството на физическите лица, те трябва да зачитат техните основни права и свободи и по-конкретно правото на личен живот, и да допринасят за […] благосъстоянието на хората;

[…]

(10)

като имат предвид, че предмет на националните законодателства, отнасящи се до обработването на [лични] данни, е осигуряване спазването на основните права и свободи и по-конкретно правото на личен живот, което се признава както в член 8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,] така и от общите принципи на правото на Общността; като имат предвид, че поради тази причина сближаването на тези законодателства не трябва да доведе до намаляване степента на защита, която те осигуряват, а обратно — да има за цел гарантиране на висока степен на защита в Общността;

[…]

(18)

като имат предвид, че с оглед да се гарантира, че лицата няма да бъдат лишени от защитата, която им се полага по силата на настоящата директива, всяко обработване на лични данни в Общността се извършва в съответствие със законодателството на една от държавите членки; като имат предвид, в тази връзка, че обработването, извършено под ръководството на администратор, установен в дадена държава членка, се урежда от законодателството на тази държава;

(19)

като имат предвид, че установяването на територията на държава членка предполага ефективно и действително упражняване на дейност [посредством постоянен обект]; като имат предвид, че правната форма на подобно установяване, независимо дали става дума за обикновен клон или дъщерно дружество с правосубектност, не е решаващ фактор в това отношение; като имат предвид, че когато на територията на няколко държави членки е установен един-единствен администратор, по-конкретно чрез дъщерни дружества, той трябва да гарантира, за да избегне всякакво заобикаляне на националните правила, че всеки от [неговите обекти] изпълнява задълженията, наложени му от националното законодателство по отношение на неговата дейност;

(20)

като имат предвид, че фактът, че обработването на данни се извършва от лице, установено в трета страна, не трябва да възпрепятства защитата на лицата, предвидена от настоящата директива; като имат предвид, че в тези случаи обработването следва да се урежда от законите на държавата членка, в която се намират средствата, използвани за обработването на данни, и че следва да има гаранции за действително спазване на правата и задълженията, предвидени в настоящата директива;

[…]

(25)

като имат предвид, че принципите на защита трябва да бъдат отразени, от една страна, в задълженията, наложени на лицата, […] отговорни за обработването, в частност по отношение на качеството на данните, техническата надеждност, уведомяването на надзорния орган и обстоятелствата, при които може да се извършва подобна обработка, и от друга страна, в правата, предоставени на лицата, чиито данни са подложени на обработване, да бъдат уведомявани за извършването на такава обработка, да имат достъп до данните, да могат да поискат поправка и дори да възразят срещу обработването на данни при определени обстоятелства“.

4

Съгласно член 2 от Директива 95/46 „по смисъла на [същата]:

а)

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или социална самоличност;

б)

„обработване на лични данни“ („обработване“) означава всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване;

[…]

г)

„администратор“ означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни; когато целите и средствата на обработката се определят от национални или общностни законови или подзаконови разпоредби, администраторът или специфичните критерии за неговото назначаване могат да бъдат определени в националното право или в правото на Общността;

[…]“.

5

Член 3 от посочената директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:

„Настоящата директива се прилага към пълната или частична обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със средства, които не са автоматизирани, на лични данни, съставляващи част от файлова система, или които са предназначени да съставляват част от файлова система“.

6

Член 4 от същата директива, озаглавен „Приложимо национално право“, гласи:

„1. Всяка държава членка прилага националните разпоредби, които приема в съответствие с настоящата директива, по отношение на обработването на лични данни, когато:

а)

обработването се извършва в контекста на дейностите на [установен] на територията на държавата членка [обект на администратора]; когато същият администратор е установен на територията на няколко държави членки, той трябва да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че всеки от тези [негови обекти] спазва задълженията, установени от националното право;

б)

администраторът не е установен на територията на държава членка, но се намира на място, в което националното право е приложимо по силата на международното публично право;

в)

администраторът не е установен на територията на Общността, и за целите на обработването на лични данни използва автоматизирано или друго оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка, освен ако оборудването се използва само за целите на транзитното преминаване през територията на Общността.

2. При обстоятелствата, посочени в параграф 1, буква в), администраторът трябва да посочи представител, установен на територията на тази държава членка, без това да засяга съдебни искове, които биха могли да бъдат предявени срещу самия администратор“.

7

В глава II от Директива 95/46 текстът на член 6 от раздел I, озаглавен „Принципи, отнасящи се до качеството на данните“, е следният:

„1. Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва:

а)

да се обработват справедливо и законно;

б)

да се събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели и да не бъдат допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели. Допълнителната обработка на данните за исторически, статистически или научни цели няма да се разглежда като несъвместима, при условие че държавите членки предоставят необходимите гаранции за това;

в)

да бъдат адекватни, релевантни, и да не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително;

г)

да бъдат точни и при необходимост да се актуализират; трябва да се предприемат всички възможни разумни стъпки, за да се гарантира, че данни, които са неточни или непълни по отношение на целите, за които са събрани, или за които се обработват допълнително, се изтриват или поправят;

д)

да се поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително. Държавите членки предвиждат подходящи гаранции за личните данни, съхранявани за по-дълъг срок за исторически, статистически или научни цели.

2. Администраторът осигурява спазването на параграф 1“.

8

В глава II от Директива 95/46член 7 от раздел II, озаглавен „Критерии за законосъобразност на обработването на лични данни“, предвижда:

„Държавите членки предвиждат, че обработването на лични данни може да се извършва, само ако:

[…]

е)

обработването е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато пред тези интереси имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1“.

9

Член 9 от посочената директива, озаглавен „Обработка на личните данни и свобода на словото“, гласи:

„Държавите членки предвиждат изключения или дерогации от разпоредбите на настоящата глава, глава IV и глава VI относно обработването на лични данни, когато то се извършва единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, само ако са необходими за съгласуване на правото на личен живот и правилата, регулиращи свободата на словото“.

10

Член 12 от същата директива, озаглавен „Право на достъп“, предвижда:

„Държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора:

[…]

б)

според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни;

[…]“.

11

Член 14 от Директива 95/46, озаглавен „Право на съответното физическо лице на възражение“, гласи:

„Държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото:

а)

най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е), на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение [срещу обработването на отнасящи се до него] данни, освен ако националното законодателство не е предвидило друго. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни;

[…]“.

12

Текстът на член 28 от посочената директива, озаглавен „Надзорен орган“, е следният:

„1. Всяка държава членка предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки, съгласно настоящата директива.

[…]

3. В частност, на всеки орган са предоставени:

правомощия по разследване, като право на достъп до данните, съставляващи предмет на операциите по обработка, както и право на събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на функциите по надзора,

ефективни правомощия на намеса, като например […] право на разпореждане на блокиране, изтриване или унищожаване на данни, на въвеждане на временна или окончателна забрана върху обработването […]

[…]

Решенията на надзорния орган, [които причиняват вреди], могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

4. Всеки надзорен орган разглежда [искания], подадени от което и да е лице, от [сдружение], представляващо това лице, отнасящи се до защита на неговите права и свободи при обработването на лични данни. Лицето се уведомява за хода на [искането].

[…]

6. Независимо от националното право, приложимо към въпросната обработка, всеки надзорен орган може да упражнява на територията на своята държава членка правомощията, предоставени в съответствие с параграф 3. От всеки орган може да бъде поискано да упражни своите правомощия от страна на орган от друга държава членка.

Надзорните органи си сътрудничат, доколкото е необходимо за изпълнението на техните функции, в частност, чрез обмен на полезна информация.

[…]“.

Испанското право

13

Директива 95/46 е транспонирана в испанското право с Устройствен закон №°15/1999 от 13 декември 1999 г. за защитата на личните данни (BOE № 298 от 14 декември 1999 г., стр. 43088).
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

14

На 5 март 2010 г. г‑н Costeja González, испански гражданин с местожителство в Испания, подава жалба пред AEPD срещу La Vanguardia Ediciones SL, която издава всекидневник с голям тираж по-конкретно в Каталония (Испания) (наричано по-нататък „La Vanguardia“), както и срещу Google Spain и Google Inc. Жалбата се основава на обстоятелството, че когато потребител на интернет въведе името на г‑н Costeja González в интернет търсачката на групата Google (наричана по-нататък „Google Search“), получава връзка към две страници на всекидневника на La Vanguardia съответно от 19 януари и 9 март 1998 г., съдържащи обява, в която е посочено името на г‑н Costeja González във връзка с продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване.

15

В жалбата си г‑н Costeja González иска, от една страна, да са разпореди на La Vanguardia да премахне посочените страници или да измени съдържанието им, за да не се появяват повече личните му данни в тях, или да използва някои от предоставените от интернет търсачките средства за защита на тези данни. От друга страна, той иска да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към La Vanguardia. Г‑н Costeja González поддържа, че в контекста на наложената му възбрана той е изпълнил изцяло задълженията си още преди няколко години и че посочването ѝ било вече напълно ирелевантно.

16

С решение от 30 юли 2010 г. AEPD отхвърля жалбата в частта ѝ, отнасяща се до La Vanguardia, като приема, че публикуването от страна на последното на разглежданата информация е правно обосновано, тъй като е извършено по разпореждане на Министерството на труда и социалните въпроси с цел да се оповести в най-широка степен публичният търг и да се привлекат възможно най-голям брой участници в него.

17

Жалбата обаче е уважена в частта ѝ срещу Google Spain и Google Inc. AEPD приема в това отношение, че спрямо лицата, които управляват интернет търсачки, се прилага законодателството в областта на защитата на данните, тъй като те извършват обработка на данни, за които носят отговорност, и действат като посредници в информационното общество. AEPD смята, че има правомощието да разпореди да се изтегли информация и да се забрани достъпът до някои данни от лицата, които управляват интернет търсачки, когато счете, че местонахождението или разпространяването на тези данни може да засегне основното право на защита на данните или достойнството на лицата в широк смисъл, което обхващало и самото желание на заинтересованото лице тези данни да бъдат известни на трети лица. AEPD приема, че това задължение може да се носи пряко от лицата, които управляват интернет търсачки, без да е необходимо да се заличават данните или информацията от интернет сайта, в който се съдържат, по-специално когато запазването на тази информация на същия сайт е обосновано по силата на законова разпоредба.

18

Google Spain и Google Inc. подават пред Audiencia Nacional отделни жалби срещу посоченото решение и същата юрисдикция съединява образуваните по жалбите дела.

19

В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция отбелязва, че с посочените жалби се повдига въпросът какви задължения носят лицата, които управляват интернет търсачки, във връзка със защитата на личните данни на заинтересованите лица, които не желаят определена информация, която е публикувана в уебсайтове на трети лица и съдържа техни лични данни, позволяващи информацията да се свърже с тези лица, да бъде качена, индексирана и предоставена свободно на разположение на потребителите на интернет. Отговорът на този въпрос зависел от начина, по който трябва да се тълкува Директива 95/46 в контекста на тези технологии, които са се появили след публикуването ѝ.

20

При тези обстоятелства Audiencia Nacional решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

С оглед на териториалното приложение на [Директива 95/46], а и на испанското законодателство в областта на защитата на личните данни:

а)

Трябва ли да се счита, че съществува „[обект]“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от [Директива 95/46] при наличието на една или повече от следните хипотези:

когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства, предлагани от търсачката, е насочена към жителите на тази държава,

или

когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие,

или

когато клонът или дъщерното дружество, установен(о) в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и исканията, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?

б)

Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“,

когато подобна търсачка използва „паяци“ или роботи за намиране и индексиране на информацията, съдържаща се на уебстраници, съхранявани на сървъри в тази държава членка,

или

когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?

в)

Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от [Директива 95/46]? При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?

г)

Независимо от отговорите на предходните въпроси, и по-конкретно в случай че Съдът приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от [Директива 95/46] критерии за привръзка:

Трябва ли да се приложи [Директива 95/46] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на [Съюза]?

2)

Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с [Директива 95/46]:

a)

Трябва ли да се счита, че дейността на [Google Search] в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред, представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване на лични данни“, посочено в член 2, буква б) от [Директива 95/46], когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?

б)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност:

Трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката [Google Search], е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уебстраниците, които тази търсачка индексира?

в)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос:

Може ли [AEPD, която] защитава правата по член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от [Директива 95/46], да изисква пряко от [Google Search] да изтегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация?

г)

При утвърдителен отговор на този последен въпрос:

Изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана законосъобразно от трети лица и е запазена на уебстраницата, от която произхожда?

3)

Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение [срещу обработването на лични данни] във връзка с „derecho al olvido“ (правото на забрава) възниква следният въпрос:

Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б), и правото на възражение, предвидено в член 14, [първа алинея,] буква а) от [Директива 95/46], предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уебстраници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?“.

По преюдициалните въпроси
По втория въпрос, букви а) и б) относно материалното приложно поле на Директива 95/46

21

С втория си въпрос, букви а) и б), които следва да се разгледат на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква б) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че дейността на интернет търсачка в качеството на доставчик на съдържание, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази информация съдържа лични данни. Освен това при утвърдителен отговор на тази въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали посочения член 2, буква г) трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни по смисъла на тази разпоредба.

22

Според Google Spain и Google Inc. дейността на интернет търсачките не може да се счита за обработване на данните, които се появяват на уебстраниците на трети лица, показани в списъка на резултатите от търсенето, като се има предвид, че тези търсачки обработват достъпна в интернет информация в нейната цялост, без да се прави подбор между данните с личен характер и останалата информация. Освен това, дори да се приеме, че тази дейност трябва да се квалифицира като „обработване на данни“, лицето, което управлява интернет търсачка, не можело да се счита за „администратор“, тъй като то не познава тези данни и не упражнява контрол върху тях.

23

Напротив, г‑н Costeja González, испанското, италианското, австрийското и полското правителство, както и Европейската комисия считат, че посочената дейност съвсем очевидно предполага „обработване на данни“ по смисъла на Директива 95/46, което е различно от обработването на данни от издателите на уебсайтове и преследва други цели. Лицето, което управлява интернет търсачка, било „администратор“ на обработваните от него данни, тъй като то определя целите и средствата на това обработване.

24

Според гръцкото правителство разглежданата дейност представлява такова „обработване“, но доколкото интернет търсачките служат като обикновени посредници, предприятията, които ги управляват, не могат да се считат за „администратори“, с изключение на случаите, в които те съхраняват данни в „междинна памет“ или в „кеш-памет“ за период от време, който надвишава технологично необходимото време.

25

В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 95/46 „обработване на лични данни“ е „всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване“.

26

Що се отнася по-специално до интернет, Съдът вече е имал повод да се произнесе, че операцията, изразяваща се във въвеждането на лични данни на интернет страница, трябва да се счита за такова „обработване“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 95/46 (вж. решение Lindqvist, C‑101/01EU:C:2003:596, точка 25).

27

Относно разглежданата в главното производство дейност не е оспорено, че сред намерените, индексирани и съхранени от търсачката данни, които са предоставени на разположение на потребителите, се съдържа и информация, свързана с идентифицирани или подлежащи на идентификация лица, и следователно „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от тази директива.

28

Ето защо следва да се приеме, че с автоматизираното, постоянно и систематично обхождане на интернет в търсене на публикуваната в него информация лицето, което управлява интернет търсачка, „събира“ такива данни и ги „извлича“, „записва“ и „организира“ впоследствие посредством програмите си за индексиране, „съхранява“ данните на сървърите си и евентуално ги „разкрива“ и „предоставя“ на ползвателите на търсачката под формата на списъци на резултатите от извършените търсения. Тъй като тези операции са посочени изрично и безусловно в член 2, буква б) от Директива 95/46, те трябва да се квалифицират като „обработване“ по смисъла на тази разпоредба, независимо че лицето, което управлява интернет търсачката, прилага тези операции и към други видове информация, без да прави разграничение между същата информация и личните данни.

29

Направеният извод не се опровергава от обстоятелството, че тези данни вече са публикувани в интернет и не са изменени от търсачката.

30

Така Съдът вече е установил, че посочените в член 2, буква б) от Директива 95/46 операции трябва да се квалифицират като такова обработване и в хипотезата, в която те се отнасят изключително до информация, която вече е публикувана в същия вид в средствата за осведомяване. Всъщност Съдът отбелязва в това отношение, че евентуална обща дерогация от прилагането на Директива 95/46 в тази хипотеза до голяма степен би лишила посочената директива от смисъл (вж. в този смисъл решение Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07EU:C:2008:727, точки 48 и 49).

31

Освен това от съдържащото се в член 2, буква б) от Директива 95/46 определение следва, че макар изменението на лични данни да представлява несъмнено обработване по смисъла на тази разпоредба, останалите операции, посочени в нея, изобщо не предполагат тези данни да бъдат изменяни.

32

Що се отнася до въпроса дали лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни, обработвани от тази търсачка в рамките на дейност като разглежданата в главното производство, следва да се напомни, че съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 95/46 „администратор“ е „физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“.

33

Впрочем в рамките на дейността си лицето, което управлява интернет търсачката, самò определя нейните цели и средства и така определя целите и средствата на извършваната от него обработка на лични данни, поради което то трябва да се счита за „администратор“ по силата на посочения член 2, буква г).

34

Освен това следва да се приеме, че да се изключи лицето, което управлява интернет търсачка, от приложното поле на понятието „администратор“, по съображението че не упражнява контрол върху личните данни, публикувани на уебстраниците на трети лица, би противоречало не само на ясния текст, но и на целта на тази разпоредба да се гарантира ефикасна и пълна защита на съответните лица посредством широко по съдържанието си определение на посоченото понятие.

35

В това отношение следва да се подчертае, че обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на уебсайтове, изразяваща се във въвеждането на тези данни на страница в интернет.

36

Освен това е безспорно, че тази дейност на интернет търсачките играе решаваща роля за глобалното разпространяване на посочените данни, доколкото ги прави достъпни за всеки потребител на интернет, който извършва търсене въз основа на името на съответното лице, включително за потребителите на интернет, които иначе не биха намерили уебстраницата, на която са публикувани същите данни.

37

Освен това организирането и обединяването на публикуваната в интернет информация, които се извършват от търсачката, за да се улесни достъпът на потребителите на интернет до тази информация, може да доведе, когато търсенето на последната се извършва въз основа на името на физическо лице, до това същите потребители да получат чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информацията относно лицето, която може да се намери в интернет, което да им позволи да изградят повече или по-малко подробен профил на съответното лице.

38

Следователно, доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на личен живот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие и за да може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, по-специално на тяхното право на зачитане на личния им живот.

39

Накрая, обстоятелството, че издателите на уебсайтове имат възможността да посочат на лицата, които управляват интернет търсачки, по-специално с помощта на протоколи за изключване като „robot.txt“ или на кодове като „noindex“ или „noarchive“, че желаят определена информация, публикувана на техния сайт, да бъде изключена изцяло или частично от автоматичните каталози на търсачките, не означава, че липсата на подобно указание от страна на тези издатели би освободило лицето, което управлява интернет търсачка, от отговорността му за обработването на личните данни, което извършва в рамките на дейността на тази търсачка.

40

Всъщност това обстоятелство не променя факта, че целите и средствата на това обработване се определят от лицето, което управлява интернет търсачката. Освен това, дори да се приеме, че посочената възможност на издателите на уебсайтове означава, че те определят средствата на посоченото обработване съвместно с лицето, което управлява търсачката, това изобщо не води до отпадане на отговорността на последния, тъй като член 2, буква г) от Директива 95/46 предвижда изрично, че това определяне може да се извърши от съответния правен субект „сам или съвместно с други“.

41

От изложените по-горе съображения следва, че на втория въпрос, букви а) и б) трябва да се отговори, че член 2, букви б) и г) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на посочения член 2, буква б), когато тази информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на същия член 2, буква г).

По първия въпрос, букви a)—г) относно териториалното приложно поле на Директива 95/46

42

С първия си въпрос, букви а)—г) запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно да прилага националното законодателство за транспониране на Директива 95/46 при обстоятелства като тези в главното производство.

43

В този контекст запитващата юрисдикция е установила следните факти:

Google Search се предлага на световно ниво посредством уебстраницата www.google.com. В редица държави съществуват местни варианти, приспособени към националния език. Вариантът на испански език се предлага посредством уебсайта www.google.es, регистриран на 16 септември 2003 г. Google Search е една от най-използваните търсачки в Испания.

Google Search се управлява от Google Inc., което е дружеството майка в групата Google и чието седалище е в Съединените щати.

Google Search индексира уебсайтове от целия свят, включително сайтовете, които се намират в Испания. Информацията, индексирана от „паяците“ на търсачката или от роботите за индексиране, т.е. от компютърни програми, използвани за методично и автоматизирано намиране и преглеждане на съдържанието на уебстраниците, се съхранява временно на сървъри, като държавата по тяхното местонахождение е неизвестна, тъй като тази информация се пази в тайна поради причини, свързани с конкуренцията.

Google Search не само предоставя достъп до информацията, съдържаща се на индексираните уебстраници, но и получава икономическа облага от тази дейност, като включва срещу заплащане реклами, свързани с въвежданите от потребителите на интернет думи и изрази за търсене, за предприятия, които желаят да използват това средство, за да предлагат своите стоки и услуги на тези потребители.

Посредством дъщерното си дружество Google Spain групата Google насърчава продажбите на рекламни пространства, създавани на уебсайта www.google.com. Google Spain, което е учредено на 3 септември 2003 г. и е самостоятелен правен субект, има седалище в Мадрид (Испания). Дейността на това дружество е насочена основно към установени в Испания предприятия и то действа като търговски представител на посочената група в тази държава членка. Предметът на дейност на дружеството е насърчаването, улесняването и извършването на продажба онлайн на рекламни стоки и услуги на трети лица, както и рекламирането на тази дейност.

Google Inc. е възложило на Google Spain функцията на администратор за обработката в Испания на две файлови системи, регистрирани от Google Inc. при AEPD, които са свързани с личните данни на клиентите, сключили договори за рекламни услуги с Google Inc.

44

По-конкретно запитващата юрисдикция поставя въпрос, отнасящ се главно до понятието „[обект]“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 и до понятието „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“ по смисъла на посочения член 4, параграф 1, буква в).

По първия въпрос, буква a)

45

С първия си въпрос, буква a) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато е изпълнено едно или повече от следните три условия:

лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка,

когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договори за рекламни услуги със същото предприятие,

когато клонът или дъщерното дружество, установен(о) в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и исканията, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа.

46

Що се отнася до първото от тези три условия, запитващата юрисдикция отбелязва, че Google Search се стопанисва и управлява от Google Inc. и че не е доказано, че Google Spain извършва в Испания дейност, свързана пряко с индексирането и съхраняването на информация или на данни, съдържащи се в уебсайтове на трети лица. Все пак извършваната от Google Spain дейност в Испания по рекламиране и продажба на рекламните пространства представлявала основната част от търговската дейност на групата Google и можело да се счита за тясно свързана с Google Search.

47

Г‑н Costeja González, испанското, италианското, австрийското и полското правителство, както и Комисията считат, че предвид неделимата връзка между дейността на управляваната от Google Inc. интернет търсачка и дейността на Google Spain последното трябва да се счита за обект на първото, в контекста на чиято дейност се извършва обработването на лични данни. Напротив, според Google Spain, Google Inc. и гръцкото правителство член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не намира приложение в хипотезата на първото от трите условия, посочени от запитващата юрисдикция.

48

В това отношение следва преди всичко да се отбележи, че в съображение 19 от Директива 95/46 се уточнява, че „установяването на територията на държава членка предполага ефективно и действително упражняване на дейност [посредством постоянен обект]“ и „че правната форма на подобно установяване, независимо дали става дума за обикновен клон или дъщерно дружество с правосубектност, не е решаващ фактор в това отношение“.

49

Не е оспорено обаче, че Google Spain осъществява ефективно и реално дейност посредством постоянен обект в Испания. Тъй като е самостоятелно юридическо лице, то представлява дъщерно дружество на Google Inc. на територията на Испания, а следователно представлява и „обект“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46.

50

За да бъде изпълнен предвиденият в тази разпоредба критерий, е необходимо обработването на лични данни от администратора да се извършва „в контекста на дейностите“ на установен на територията на държавата членка обект на този администратор.

51

Google Spain и Google Inc. оспорват този извод, тъй като разглежданото в главното производство обработване на лични данни е извършвано изключително от Google Inc., което управлява Google Search без никаква намеса от страна на Google Spain, чиято дейност се свежда до подпомагане на рекламната дейност на групата Google, която е самостоятелна по отношение на услугата за търсене в интернет.

52

Все пак, както подчертават по-специално испанското правителство и Комисията, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 изисква не въпросното обработване на лични данни да се извършва „от“ самия съответен обект, а единствено то да се извършва „в контекста на дейностите“ му.

53

Освен това, предвид целта на Директива 95/46 да осигури ефикасна и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, последният израз не може да бъде тълкуван ограничително (вж. по аналогия решение L’Oréal и др., C‑324/09EU:C:2011:474, точки 62 и 63).

54

В този контекст трябва да се отбележи по-конкретно, че от съображения 1820 и от член 4 от Директива 95/46 следва, че като е предвидил особено широко териториално приложно поле, законодателят на Съюза е целял да се избегне възможността спрямо дадено лице да се изключи прилагането на гарантираната с тази директива защита и последната да бъде заобиколена.

55

Предвид тази цел на Директива 95/46 и текста на член 4, параграф 1, буква а) от нея следва да се приеме, че обработването на лични данни за нуждите на услугите, предоставяни от интернет търсачка като Google Search, управлявана от предприятие, което има седалище в трета страна, но разполага с установен в държава членка обект, се извършва „в контекста на дейностите“ на този обект, ако предназначението на последния е да осигури в същата държава членка рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, чрез които се рентабилизира предоставяната от нея услуга.

56

Всъщност при подобни обстоятелства дейностите на лицето, което управлява интернет търсачката, и тези на неговия обект, установен в съответната държава членка, са неразделно свързани, тъй като дейностите, свързани с рекламните пространства, представляват средството, даващо икономическа рентабилност на разглежданата търсачка, и тази търсачка е същевременно средството, което позволява осъществяването на тези дейности.

57

В това отношение следва да се напомни, че както бе уточнено в точки 26—28 от настоящото решение, самото показване на лични данни на страница с резултати от търсене представлява обработване на такива данни. При това, тъй като посоченото показване на резултати се придружава от показване на същата страница на реклами, свързани с търсените думи и изрази, налага се изводът, че посоченото обработване на лични данни се извършва в рамките на рекламната и търговската дейност на установения на територията на държава членка обект на администратора, в случая — на територията на Испания.

58

При тези обстоятелства не може да се приеме, че обработването на лични данни, извършвано за нуждите на функционирането на посочената търсачка, не е обхванато от предвидените в Директива 95/46 задължения и гаранции, което би засегнало полезното ѝ действие и ефикасната и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, към осигуряването на която тя е насочена (вж. по аналогия решение L’Oréal и др., EU:C:2011:474, точки 62 и 63), и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, на което тази директива отдава особено значение, както е видно по-специално от член 1, параграф 1 и съображения 2 и 10 от нея (вж. в този смисъл решения Österreichischer Rundfunk и др., C‑465/00C‑138/01 и C‑139/01EU:C:2003:294, точка 70, Rijkeboer, C‑553/07EU:C:2009:293точка 47 и IPI, C‑473/12EU:C:2013:715, точка 28 и цитираната съдебна практика).

59

Доколкото първото от трите условия, посочени от запитващата юрисдикция, е достатъчно само по себе си, за да се направи изводът, че обект като Google Spain отговаря на критерия, предвиден в член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46, не е необходимо да се разглеждат останалите условия.

60

Предвид изложеното по-горе на първия въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.

По първия въпрос, букви б)—г)

61

Предвид отговора на първия въпрос, буква a), не следва да се отговаря на първия въпрос, букви б)—г).

По втория въпрос, букви в) и г) относно обхвата на отговорността по Директива 95/46 на лицето, което управлява интернет търсачка

62

С втория въпрос, букви в) и г) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита предвидените в тези разпоредби права, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото публикуване на посочените страници е законосъобразно.

63

Google Spain и Google Inc. Считат, че по силата на принципа на пропорционалност всяко искане за заличаване на информация трябва да бъде отправено до издателя на съответния уебсайт, тъй като този издател носи отговорността за публичното оповестяване на информацията, в състояние е да прецени законосъобразността на посоченото публикуване и разполага с най-ефикасните и най-малко ограничителни средства, за да направи недостъпна тази информация. Освен това налагането на задължение на лицето, което управлява интернет търсачка, да изтегли от каталозите си информация, публикувана в интернет, не отчита в достатъчна степен основните права на издателите на уебсайтове, на другите потребители на интернет, както и на самото лице, което управлява търсачката.

64

Според австрийското правителство национален надзорен орган може да разпореди на лице, което управлява интернет търсачка, да заличи от своите файлове информация, публикувана от трети лица, само ако незаконосъобразността или неточността на разглежданите данни е установена предварително или ако е прието възражението, направено от съответното лице пред издателя на уебсайта, на който е публикувана информацията.

65

Г‑н Costeja González, испанското, италианското и полското правителство, както и Комисията считат, че националният орган може да разпореди пряко на лицето, което управлява интернет търсачка, да изтегли от своите каталози публикувана от трети лица лична информация, без да е длъжно се обърне предварително или едновременно с това към издателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация. Освен това според г‑н Costeja González, испанското и италианското правителство, както и Комисията обстоятелството, че посочената информация е публикувана законосъобразно и че продължава да се намира на първоначалната уебстраница, е без значение за задълженията по Директива 95/46 на лицето, което управлява интернет търсачка. Напротив, според полското правителство това обстоятелство може да освободи посоченото лице от неговите задължения.

66

В началото следва да се напомни, че както следва от член 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (вж. в този смисъл решение IPI, EU:C:2013:715, точка 28).

67

Съгласно съображение 25 от Директива 95/46 предвидените в нея принципи на защита намират отражение, от една страна, в задълженията, наложени на лицата, отговорни за обработването, като тези задължения се отнасят в частност до качеството на данните, техническата надеждност, уведомяването на надзорния орган и обстоятелствата, при които може да се извършва подобна обработка, и от друга страна, намират отражение в правата, предоставени на лицата, чиито данни са подложени на обработване, да бъдат уведомявани за извършването на такава обработка, да имат достъп до данните, да могат да поискат поправка и дори да възразят срещу обработването на данни при определени обстоятелства.

68

Съдът вече се е произнесъл, че разпоредбите на Директива 95/46, доколкото уреждат обработката на личните данни, които могат да засегнат основните свободи, и по-специално правото на личен живот, по необходимост трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които съгласно постоянната съдебна практика са неразделна част от общите принципи на правото, съблюдаването на които Съдът осигурява и които понастоящем са закрепени в Хартата (вж. по-специално решения Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, точка 37 и Österreichischer Rundfunk и др., EU:C:2003:294, точка 68).

69

Така член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния живот, докато член 8 от Хартата, прогласява изрично правото на защита на личните данни. В параграфи 2 и 3 от последния член се уточнява, че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание, че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им и че спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган. Тези изисквания са въведени по-специално с членове 671214 и 28 от Директива 95/46.

70

Относно член 12, буква б) от Директива 95/46 същият предвижда, че държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора, според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни. Тъй като последното уточнение относно случая на неспазване на някои от изискванията по член 6, параграф 1, буква г) от Директива 95/46 има примерен, а не изчерпателен характер, несъответствието на обработването, вследствие на което за съответното лице може да възникне гарантираното в член 12, буква б) от нея право, може да произтича и от неспазването на други изисквания за законосъобразност, предвидени в нея за обработването на лични данни.

71

В това отношение следва да се напомни, че извън допуснатите на основание член 13 от тази Директива 95/46 случаи на дерогиране обработването на лични данни трябва да отговаря, от една страна, на отнасящите се до качеството на данните принципи, прогласени в член 6 от посочената директива и от друга страна, на някой от шестте критерия за законосъобразност на обработването на лични данни, изброени в член 7 от същата директива (вж. решения Österreichischer Rundfunk и др., EU:C:2003:294, точка 65, ASNEF и FECEMD, C‑468/10 и C‑469/10EU:C:2011:777, точка 26 и Worten, C‑342/12EU:C:2013:355, точка 33).

72

Съгласно посочения член 6 и при спазване на специалните разпоредби, които могат да предвидят държавите членки за исторически, статистически или научни цели, администраторът следва да гарантира, че личните данни се обработват „справедливо и законно“, че те се „събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели и […] не [са] допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели“, че са „адекватни, релевантни[…] и […] не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително“, че са „точни и при необходимост […] се актуализират“ и накрая, че се „поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително“. В този контекст посоченият администратор трябва да предприеме всички възможни разумни мерки, за да се гарантира, че данни, които не отговарят на изискванията на тази разпоредба, се изтриват или поправят.

73

Относно законосъобразността по член 7 от Директива 95/46 на обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, извършвано от лице, което управлява интернет търсачка, това обработване може да попада в обхвата на основанието, предвидено в посочения член 7, буква е).

74

Тази разпоредба позволява обработването на лични данни, когато то е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато пред тези интереси имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице, по-специално правото му на личен живот при обработването на лични данни, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1 от тази директива. Прилагането на посочения член 7, буква е) изисква претегляне на разглежданите противоположни права и интереси, в рамките на което трябва да се отчете значението на правата на съответното физическо лице, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата (вж. решение ASNEF и FECEMD, EU:C:2011:777, точки 38 и 40).

75

Ако съответствието на обработването с член 6 и член 7, буква е) от Директива 95/46 може да се провери в рамките на искане по смисъла на член 12, буква б) от тази директива, съответното лице може освен това да се позове при определени условия на правото на възражение, предвидено в член 14, първа алинея, буква а) от нея.

76

Съгласно посочения член 14, първа алинея, буква а) държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е) от Директива 95/46, на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение срещу обработването на отнасящи се до него данни, освен ако националното законодателство не предвижда друго. По този начин претеглянето, което трябва да се извърши в рамките на посочения член 14, първа алинея, буква а), позволява да се вземат предвид по-специално всички обстоятелства, свързани с конкретното положение на съответното лице. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни.

77

Исканията на основание на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 могат да се отправят от съответното лице пряко до администратора, който трябва в този случай да разгледа надлежно основателността на исканията и евентуално да преустанови разглежданото обработване на данни. Когато администраторът не уважи тези искания, засегнатото лице може да сезира надзорния или съдебния орган, за да извърши необходимата проверка и да разпореди на посочения администратор да предприеме съответни конкретни мерки.

78

В това отношение трябва да се отбележи, че от член 28, параграфи 3 и 4 от Директива 95/46 следва, че всеки надзорен орган може да бъде сезиран от всяко лице с искане, отнасящо се до защитата на неговите права и свободи при обработването на лични данни, и че този орган разполага с правомощия по разследване и с ефективни правомощия на намеса, които му позволяват по-специално да разпореди блокирането, изтриването или унищожаването на данни или да забрани временно или окончателно подобно обработване на данни.

79

Когато надзорният или съдебният орган е сезиран с искане като това по главното производство, разпоредбите на Директива 95/46, уреждащи правата на съответното лице, следва да се тълкуват и прилагат с оглед на изложените съображения.

80

В това отношение следва да се отбележи на първо място, че както бе установено в точки 36—38 от настоящото решение, обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, извършвано от лице, което управлява интернет търсачка, може да засегне в значителна степен основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, когато търсенето с помощта на тази търсачка се осъществява въз основа на името на физическо лице, при положение че посоченото обработване на данни позволява на всеки потребител на интернет да получи чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информация относно лицето, потенциално свързана с редица аспекти на личния му живот, която може да се намери в интернет и която без посочената търсачка не би могла или само трудно би могла да бъде обединена, и това да му позволи да изгради повече или по-малко подробен профил на съответното лице. Освен това последиците от вмешателството в посочените права на лицето се утежняват поради важната роля на интернет и търсачките в него в рамките на модерното общество, тъй като те придават всеобщ характер на информацията, съдържаща се в подобен списък на резултатите (вж. в този смисъл решение eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10EU:C:2011:685, точка 45).

81

Предвид потенциалната тежест на това вмешателство се налага изводът, че то не може да се обоснове единствено с икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачка, при това обработване на данни. Доколкото обаче заличаването на връзки от списъка на резултатите би могло в зависимост от разглежданата информация да има отражение върху легитимния интерес на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани от това да имат достъп до нея, в случаи като разглеждания в главното производство следва да се потърси справедливо равновесие по-специално между този интерес и основните права на това лице по членове 7 и 8 от Хартата. Несъмнено, макар защитените с тези членове права на съответното лице да имат по принцип предимство и пред посочения интерес на потребителите на интернет, това равновесие може в конкретни случаи да зависи от естеството на въпросната информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното лице, както и от интереса на обществеността да разполага с тази информация, който може да бъде различен по-специално в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

82

При преценката на условията за прилагането на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, когато са сезирани с искане като разглежданото в главното производство, надзорният или съдебният орган може да разпореди на посоченото лице, което управлява интернет търсачка, да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, без разпореждането в този смисъл да предполага, че по волята на издателя на уебсайта или по нареждане на някой от тези органи това име и тази информация се заличават предварително или едновременно от уебстраницата, на която са публикувани.

83

Всъщност, както бе установено в точки 35—38 от настоящото решение, доколкото обработването на данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на уебсайтове, като засяга в допълнителна степен основните права на съответното лице, лицето, което управлява търсачката в качеството си на администратор, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че посоченото обработване на данни отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие.

84

В това отношение следва да се отбележи, че като се има предвид, че не представлява трудност да се оспори публикуваната на уебсайт информация чрез отговор на друг сайт, и с оглед на обстоятелството, че спрямо отговорните за публикацията лица не винаги се прилага правото на Съюза, не би могло да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, ако те трябва да постигнат предварително или паралелно заличаване на отнасящата се до тях информация от страна на издателите на уебсайтове.

85

Освен това обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва по силата на член 9 от Директива 95/46 от предвидените в него дерогации от изискванията, докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка. При това положение не може да се изключи възможността за засегнатото лице да упражни при определени обстоятелства правата по член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 срещу посоченото лице, което управлява търсачката, а не срещу издателя на уебстраницата.

86

Накрая се налага изводът, че не само основанието по член 7 от Директива 95/46 за публикуване на лични данни на уебсайт не съвпада непременно с това, което се прилага за дейността на интернет търсачките, но и че дори когато случаят е такъв, резултатът от претеглянето на разглежданите интереси, което трябва да се извърши съгласно член 7, буква е) и член 14, първа алинея, буква а) от тази директива, може да бъде различен според това дали обработването на данни е извършвано от лицето, което управлява интернет търсачката, или от издателя на посочената уебстраница, като се има предвид, от една страна, че легитимните интереси, обосноваващи това обработване, могат да бъдат различни и от друга страна, че последиците от посоченото обработване на засегнатото лице, и по-специално за личния му живот, не са непременно едни и същи.

87

Всъщност, доколкото включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, на уебстраница и на поместената на нея информация относно това лице, улеснява значително достъпа до тази информация на всеки потребител на интернет, който направи търсене за съответното лице, и може да изиграе решаваща роля за разпространяването на тази информация, това включване може да представлява по-голямо вмешателство в основното право на зачитане на личния живот на съответното лице, отколкото публикацията от издателя на тази уебстраница.

88

С оглед на всички съображения, изложени по-горе, на втория въпрос, букви в) и г) следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби, и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.

По третия въпрос относно обхвата на правата на съответното лице, гарантирани с Директива 95/46

89

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на съответното лице да изисква от лицето, което управлява интернет търсачка, да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на името на въпросното лице, връзки към уебстраници, които са публикувани законосъобразно от трети лица и съдържат достоверна информация относно последното, по съображението че тази информация може да му нанесе вреди и че желае тя да бъде „забравена“ след определено време.

90

Google Spain, Google Inc., гръцкото, австрийското и полското правителство, както и Комисията считат, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Google Spain, Google Inc., полското правителство и Комисията поддържат в това отношение, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 предоставят права на съответните лица само при условие че въпросното обработване на данни е несъвместимо с тази директива или поради неопровержими законови основания, свързани с тяхното конкретно положение, а не само по съображение че те смятат, че посоченото обработване на данни може да им нанесе вреда или по съображение че желаят данните, които са били предмет на обработване, да бъдат забравени. Гръцкото правителство и австрийското правителство считат, че съответното лице трябва да се обърне към издателя на съответния уебсайт.

91

Г‑н Costeja González, както и испанското и италианското правителство считат, че съответното лице не може да се противопостави на индексирането на лични данни от интернет търсачка, когато разпространяването на тези данни посредством последната му нанася вреда, и че основните му права на защита на посочените данни и на зачитане на личния живот, които обхващат „правото на забрава“, имат преимущество пред легитимните интереси на лицето, което управлява интернет търсачка, и пред общия интерес от свободата на информация.

92

Относно член 12, буква б) от Директива 95/46, чието прилагане е обусловено от наличието на несъвместимост на обработването на лични данни с тази директива, следва да се напомни, че както бе посочено в точка 72 от настоящото решение, подобна несъвместимост може да произтича не само от обстоятелството, че тези данните са неточни, но и в частност от това, че те не са адекватни, че са ирелевантни или прекомерни по отношение на целите на обработването, че не са актуализирани или че са съхранявани за срок по-дълъг от необходимото, освен ако съхраняването им се налага за исторически, статистически или научни цели.

93

От тези изисквания, предвидени в член 6, параграф 1, букви в)—д) от Директива 95/46, следва, че дори обработване на точни данни, което първоначално е било законосъобразно, може с времето да стане несъвместимо с тази директива, когато данните вече не са необходими за целите, за които са събирани или обработвани. Такъв е по-специално случаят, когато е видно, че тези данни не са адекватни, че не са или вече не са релевантни или че са прекомерни по отношение на целите и на изтеклия срок.

94

Следователно в хипотезата, в която се установи вследствие на искане, направено от съответното лице на основание член 12, буква б) от Директива 95/46, че включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, на връзки към уебстраници, които са публикувани законосъобразно от трети лица и съдържат достоверна информация относно същото лице, е към настоящия момент несъвместимо с посочения член 6, параграф 1, букви в)—д), тъй като с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай е видно, че тази информация не е адекватна или е ирелевантна, или вече е ирелевантна, или още е прекомерна по отношение на целите на разглежданото обработване на данни, извършено от лицето, което управлява интернет търсачката, информацията и съответните връзки в посочения списък на резултатите трябва да бъдат изтрити.

95

Що се отнася до исканията по смисъла на посочения член 12, буква б), основаващи се на твърдението, че не са изпълнени предвидените в член 7, буква е) от Директива 95/46, както и тези по член 14, първа алинея, буква а) от тази директива, следва да се отбележи, че всяко обработване на лични данни трябва да бъде законосъобразно по смисъла на посочения член 7 за целия период от време, за който то се извършва.

96

Предвид изложеното по-горе при преценката на подобни искания, подадени срещу обработване на данни като разглежданото в главното производство, следва по-специално да се провери дали съответното лице има право отнасящата се до него информация да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име. В това отношение следва да се подчертае, че констатацията за наличие на такова право не предполага, че включването на въпросната информация в списъка на резултатите причинява вреда на съответното лице.

97

Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, следва да се приеме, че както е видно по-специално от точка 81 от настоящото решение, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да намери посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

98

Относно положение като разглежданото в главното производство, свързано с показването в списъка на резултатите, които получава потребителят на интернет след търсене въз основа на името на съответното лице с помощта на Google Search, на връзки към страници на онлайн архивите на всекидневник, съдържащи обяви, в които се посочва името на това лице и които се отнасят до продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване, следва да се приеме, че предвид чувствителността на съдържащата се в тези обяви информация за личния живот на посоченото лице и с оглед на обстоятелството, че първоначалното ѝ публикуване е било извършено 16 години по-рано, съответното лице обосновава право тази информация да не се свързва повече с името му посредством подобен списък. При това положение, доколкото в случая не е видно наличието на конкретни причини обосноваващи приоритетен интерес на обществеността да има достъп до тази информация в рамките на подобно търсене, което запитващата юрисдикция следва да провери, съответното лице може по силата на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 да изисква заличаването на посочените връзки от този списък на резултатите.

99

От изложените по-горе съображения следва, че на третия въпрос, трябва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

По съдебните разноски

100

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1) Член 2, букви б) и г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на посочения член 2, буква б), когато тази информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на същия член 2, буква г).
2) Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.
3) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби, и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.
4) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

Подписи

(*1) Език на производството: испански.
open_doc

Source