—

за Hi Hotel HCF SARL, от H. Leis, Rechtsanwalt,

—

за U. Spoering, от P. Ruppert, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от T. Henze и F. Wannek, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от A. Robinson, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от W. Bogensberger и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между Hi Hotel HCF SARL (наричано по-нататък „Hi Hotel“), установено в Ница (Франция), и г‑н Spoering, с местожителство в Кьолн (Германия), по повод искане да се прекрати нарушение на авторско право и да се изплати обезщетение.

3

4

Съображения 11, 12 и 15 от посочения регламент гласят:

[…]

5

6

Глава II, раздел 1 („Общи разпоредби“), член 2 от същия регламент гласи в параграф 1 следното:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7

Член 3, намиращ се в същия раздел 1 от Регламента, гласи в параграф 1 следното:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2‑7 от настоящата глава“.

8

Глава II, раздел 2 („Специална компетентност“), член 5 от Регламент № 44/2001 предвижда в точка 3 следното:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

9

Видно от акта за преюдициално запитване, г‑н Spoering е фотограф, който през февруари 2003 г. изготвя по поръчка на Hi Hotel 25 диапозитива с вътрешeн изглед от различни помещения в стопанисвания от посоченото дружество хотел в Ница. Г‑н Spoering предоставя на Hi Hotel правото да използва снимките в рекламни проспекти и на интернет страниците си. Писмено споразумение за отстъпване на правата на ползване обаче липсва. Hi Hotel плаща издадената за въпросните снимки фактура в размер на 2500 EUR, която съдържа забележката „include the rights — only for the hotel hi“.

10

През 2008 г. г‑н Spoering забелязва в книжарница в Кьолн илюстрована книга със заглавие „Innenarchitektur weltweit“ („Вътрешната архитектура по света“), която е издадена от Phaidon, установено в Берлин (Германия) издателство, и съдържа репродукции на девет от интериорните снимки, които той е направил на стопанисвания от Hi Hotel хотел в Ница.

11

Г‑н Spoering счита, че предавайки снимките на трето лице, а именно на въпросното издателство Phaidon, Hi Hotel е нарушило авторските му права върху тях, и поради това предявява срещу него иск в Кьолн. Той по-конкретно иска Hi Hotel да бъде осъдено да престане да възпроизвежда, разпространява и излага на германска територия без неговото предварително съгласие, само или чрез трето лице, споменатите в предходната точка от настоящото решение снимки (иск за прекратяване на нарушението) и да го обезщети за всички настоящи и бъдещи вреди вследствие на поведението му.

12

Видно от акта за преюдициално запитване, Hi Hotel поддържа, че издателство Phaidon има седалище и в Париж (Франция) и че управителят на Hi Hotel е можел да предостави въпросните снимки на посоченото издателство. Hi Hotel не знаело дали това издателство впоследствие ги е предоставило на сестринското си германско дружество.

13

14

15

При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държавата членка А), когато противоправното деяние, предмет на производството или основание на исканията, е извършено в друга държава членка (държавата членка Б) и се изразява в участие в извършеното в първата държава членка (държавата членка А) противоправно деяние (главно деяние)?“.

16

Hi Hotel поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като е без значение за решаването на спора по главното производство, поради факта че все още не е установено дали авторските права изцяло са прехвърлени на Hi Hotel. Всъщност, ако тези права са прехвърлени изцяло, няма как да е извършено каквото и да било нарушение.

17

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той е компетентен да определи, се ползват с презумпция за релевантност (решение SOA Nazionale Costruttori, C‑327/12, EU:C:2013:827, точка 20 и цитираната съдебна практика).

18

19

20

21

Дали тези твърдения са основателни е въпрос по съществото на делото (вж. решение Pinckney, C‑170/12, EU:C:2013:635, точка 40). Твърдението на Hi Hotel, че обемът на прехвърлените на Hi Hotel авторски права още не е определен, се отнася към съществото на спора по главното производство, поради което няма отношение към допустимостта на поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

22

Следователно преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.

23

24

Като начало следва да се напомни, че разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите му (решение Melzer, C‑228/11, EU:C:2013:305, точка 22 и цитираната съдебна практика).

25

Освен това, единствено като отклонение от основния принцип, прогласен в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съгласно който спорът е подсъден на съдилищата на държавата членка, на територията на която ответникът има местоживеене, дял II, раздел 2 от този регламент предвижда някои хипотези на специална компетентност, между които и предвидената в член 5, точка 3 от същия регламент (решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 23).

26

27

Така или иначе изразът „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, който се съдържа в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 25 и цитираната съдебна практика).

28

29

Тъй като идентифицирането на някоя от връзките, признати от напомнената в точка 27 от настоящото решение съдебна практика, трябва да даде възможност да се установи компетентността на съда, който обективно най-добре може да прецени дали са налице конститутивните елементи на отговорността на ответника, компетентен би следвало да е единствено съдът, в чийто район е налице релевантната връзка (вж. в този смисъл решения Folien Fischer и Fofitec, C‑133/11, EU:C:2012:664, точка 52 и Melzer, EU:C:2013:305, точка 28).

30

По отношение на мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, следва да се приеме, че видно от акта за преюдициално запитване, няколко лица са допринесли с действията си за настъпването на вредоносното събитие. Hi Hotel, което е единственият ответник по главното производство, е действал във Франция, тоест извън съдебния район на съда, пред който е призован.

31

Както обаче Съдът вече е отбелязал, при обстоятелства, при които само срещу един от няколко предполагаеми причинители на твърдяна вреда е предявен иск пред съд, в чийто съдебен район той не е действал, не може да се счита, че събитието, причинило тези вреди, е настъпило в съдебния район на този съд по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 (вж. решение Melzer, EU:C:2013:305, точка 40).

32

33

34

35

36

В главното производство г‑н Spoering твърди нарушение на редица имуществени авторски права, а именно правото на възпроизвеждане, разпространение и излагане на въпросните снимки. Безспорно е, че тези права са закриляни в Германия в съответствие с Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

37

При обстоятелства като тези по главното производство следва да се приеме, че вредата може да настъпи поради възможността възпроизведеното произведение, обект на предявените от ищеца авторски права, да се намери в книжарница, намираща се в района на сезирания съд. Видно от фактическите констатации, припомнени в точка 14 от настоящото решение, предаването на въпросните снимки на парижкото издателство Phaidon е довело до тяхното възпроизвеждане и разпространение и така до възможността за настъпване на твърдяната вреда.

38

39

Всъщност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 и принципа на териториалност съдилищата на други държави членки остават по правило компетентни, що се отнася до вредите, произтичащи от нарушение на имуществени авторски права на територията на съответната им държава членка, тъй като могат най-добре, от една страна, да преценят дали действително са нарушени имуществени авторски права, гарантирани от съответната държава членка, и от друга страна, да определят естеството на причинената вреда (вж. решение Pinckney, EU:C:2013:635, точка 46).

40

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Подписи