—

за H, в качеството на синдик на G.T. GmbH, от U. Hassinger, Rechtsanwalt,

—

за швейцарското правителство, от M. Jametti, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143) и на член 1, параграф 2, буква б), член 5, точка 1, букви а) и б) и точка 3 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която е съставена в Лугано на 30 октомври 2007 г. и чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 година (ОВ L 147, стр. 1, наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано II“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между H, синдик на G.T. GmbH (наричано по-нататък „G.T.“), и H. K. относно иск за възстановяване на суми по плащания, извършени от последния в качеството му на управител на G.T., след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост.

3

Член 1 от Конвенцията от Лугано II, озаглавен „Обхват“, предвижда:

„1. Настоящата конвенция се прилага по отношение на граждански и търговски дела независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. […]

2. Настоящата конвенция не се прилага по отношение на:

[…]

[…]“.

4

Член 5 от тази конвенция, озаглавен „Специална компетентност“, гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, може да бъде предявен иск в друга държава, обвързана по настоящата конвенция:

[…]

3. по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict, в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;

[…]“.

5

Член 3 от Регламент № 1346/2000, озаглавен „Международна компетентност“, предвижда в параграф 1:

„Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното“.

6

Съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) същият не се прилага по отношение на „производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“.

7

Член 64, първо и второ изречение от Закона за дружествата с ограничена отговорност (Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung) в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „GmbHG“), гласи:

„Управителите са длъжни да възстановят на дружеството сумите по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост. Това не се отнася до плащанията, които, макар и извършени след този момент, са направени с грижата на добър търговец“.

8

Ищецът в главното производство е синдик в производство по несъстоятелност, открито на 1 ноември 2009 г. по отношение на имуществото на G.T. — германско дружество, установено в Офенбах на Майн (Германия). Ответник в главното производство е управителят на G.T. Той е с местоживеене в Швейцария.

9

На 1 юли 2009 г. G.T. превежда на едно от дъщерните си дружества сумата от 115000 EUR, а на 8 юли 2009 г. — сумата от 100000 EUR, като от тях 50000 EUR получава обратно. Ищецът в главното производство иска от ответника в главното производство, в качеството му на управител на G.T., да възстанови оставащите 165000 EUR. Той се основава на член 64, първо и второ изречение от GmbHG, като твърди, че плащанията от 1 и 8 юли 2009 г. от ответника в главното производство в полза на въпросното дъщерно дружество са извършени, след като G.T. е изпаднало в неплатежоспособност и свръхзадълженост.

10

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали спорът попада в материалния обхват на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000. Всъщност съгласно решения Seagon (C‑339/07, EU:C:2009:83) и F‑Tex (C‑213/10, EU:C:2012:215) отменителен иск попада в приложното поле на посочената разпоредба, ако се отнася до производство по несъстоятелност по смисъла на споменатия регламент, пряко произтича от такова производство и е тясно свързан с производство по несъстоятелност или по предпазен конкордат. Запитващата юрисдикция обаче не е сигурна как следва правно да се квалифицира иск като разглеждания в главното производство, основан на член 64 от GmbHG.

11

Запитващата юрисдикция счита, че ако спорният иск попада в материалния обхват на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, следва да се отговори и на въпроса дали посочената разпоредба се прилага също и в случаите, когато производството по несъстоятелност е открито в една държава членка, а местоживеенето или седалището на ответника е в трета държава, като в случая Конфедерация Швейцария. Всъщност Конфедерация Швейцария е договаряща страна по Конвенцията от Лугано II, но не е обвързана от споменатия регламент.

12

Ако Съдът стигне до заключението, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 не е приложим в случаи като разглеждания в главното производство, запитващата юрисдикция иска да се установи дали спорът в главното производство попада в материалния обхват на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II. Всъщност съгласно тази разпоредба конвенцията не се прилага по отношение на „производствата, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордатите и аналогичните производства“.

13

При това положение Landgericht Darmstadt решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

15

16

Европейската комисия обаче счита, че макар да не са изпълнени всички критерии, установени от Съда в решения Gourdain (133/78, EU:C:1979:49) и Seagon (EU:C:2009:83), за да може искът в главното производство да се счита за пряко произтичащ от производството по несъстоятелност и тясно свързан с него, член 64 от GmbHG преследва цел от правото в областта на несъстоятелността. С иска по тази разпоредба се целяло запазване на подлежащите на разпределяне активи на изпаднало в неплатежоспособност дружество с ограничена отговорност, което било в интерес на неговите кредитори. При тези условия съединяването на посочения иск с производството по несъстоятелност отговаряло на целта за подобряване на ефикасността и бързината на производството по несъстоятелност, тъй като разглеждащият производството по несъстоятелност съд трябвало да може да отговори по-бързо от друг съд на въпроса кога въпросното дружество е свръхзадължено.

17

В това отношение следва да се напомни, че с оглед по-специално на полезното действие на Регламент № 1346/2000 член 3, параграф 1 от същия трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя и международна компетентност на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, за разглеждане на искове, които пряко произтичат от това производство и са тясно свързани с него (решение Seagon, EU:C:2009:83, т. 21).

18

Освен това следва да се уточни, че досега в практиката си, когато търси отговор на въпроса дали дадено производство произтича пряко от производство по несъстоятелност и дали е тясно свързано с него, Съдът взима предвид, от една страна, дали различните видове разглеждани от него искове са предявени по повод на производство по несъстоятелност. От друга страна, Съдът се занимава най-вече с въпроса дали съответният иск е уреден в процесуалното право в областта на несъстоятелността, или от други норми (вж. в този смисъл решение Nickel & Goeldner Spedition, C‑157/13, EU:C:2014:2145, т. 26).

19

В този смисъл по отношение на разглеждания в главното производство иск, предявен на основание член 64 от GmbHG, следва да се констатира, първо, че същият е предявен по повод на производство по несъстоятелност.

20

Второ, по отношение на факта, че текстът на член 64 от GmbHG по принцип позволява да се предяви иск, дори и когато няма образувано производство по несъстоятелност на съответното дружество длъжник, следва да се констатира, че сам по себе си този факт не може да представлява пречка пред квалифицирането на иска като произтичащ пряко от производство по несъстоятелност и тясно свързан с него, ако се приеме, че същият действително е предявен в рамките на производство по несъстоятелност, какъвто е случаят в главното производство.

21

22

23

По силата на член 64 от GmbHG управителят на дружество длъжник е длъжен да възстанови сумите по плащания, които е извършил за сметка на дружеството след изпадането в неплатежоспособност или установяването на свръхзадължеността на същото. Тази разпоредба следователно ясно дерогира общи правила на гражданското и търговското право, и то именно поради несъстоятелността на дружеството длъжник.

24

Тълкуване на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 в смисъл, че иск, предявен на основание на член 64 от GmbHG в рамките на производство по несъстоятелност, не произтича пряко от производството по несъстоятелност и не е тясно свързан с него, би създало следователно изкуствено разделение между този иск и сходни искове като отменителните искове, разглеждани в делата, по които са постановени решения Seagon (EU:C:2009:83) и F‑Tex (EU:C:2012:215), единствено поради съображението, че искът, основан на посочения член 64, теоретично би могъл да се предяви и без да има образувано производство по несъстоятелност. Едно такова тълкуване, което не намира каквото и да било основание в релевантните разпоредби от Регламент № 1346/2000, не може да бъде прието.

25

Следва все пак да се уточни, че иск, който е предявен на основание на член 64 от GmbHG, но извън производство по несъстоятелност, може да попадне в приложното поле на Конвенцията от Лугано II или евентуално в това на Регламент № 44/2001. Случаят в главното производство обаче не е такъв.

26

27

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производство по несъстоятелност относно имущество на дружество, са компетентни да разгледат иск като този в главното производство, предявен от синдика на това дружество срещу управителя му, за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка, а както е в главното производство, в държава — страна по Конвенцията от Лугано II.

28

По отношение на исковете, попадащи в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, ищецът в главното производство отбелязва, че в решение Schmid (C‑328/12, EU:C:2014:6) Съдът приема за компетентен образувалия производството по несъстоятелност съд, дори и в случаите, когато ответникът е установен в трета държава. Посочената разпоредба обаче не била приложима по отношение на спора в главното производство, тъй като той попадал в приложното поле на Конвенцията от Лугано II.

29

Комисията от своя страна подчертава, че ответникът в делото, по което е постановено решение Schmid (EU:C:2014:6), също като ответника в главното производство е с местоживеене в Швейцария. Освен това фактът, че ответникът е с местоживеене в държава — страна по Конвенцията от Лугано II, не бил релевантен за тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.

30

31

Второ, следва да се припомни, че в едно от делата си, отнасящо се по-специално до изключването на „производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“, от приложното поле на Регламент № 44/2001, предвидено в член 1, параграф 2, буква б) от този регламент със същата формулировка като в член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II, Съдът приема, че това изключване, от една страна, и приложното поле на Регламент № 1346/2000, от друга страна, трябва да се тълкуват така, че да се избегне всяко припокриване на установените с тези текстове правни норми. Ето защо иск, попадащ в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001 (вж. в този смисъл решение Nickel & Goeldner Spedition, EU:C:2014:2145, т. 21 и цитираната съдебна практика).

32

С оглед именно на идентичния текст на съответните разпоредби припомнените в предходната точка съображения могат да бъдат отнесени и към тълкуването на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II. Тъй като попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, искът в главното производство следователно е изключен от приложното поле на посочената конвенция. При тези условия фактът, че Конфедерация Швейцария е страна по Конвенцията от Лугано II, не е релевантен за разрешаването на спора в главното производство, тъй като по отношение на него тази конвенция не е приложима.

33

Трето, Съдът вече е приел, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на съдилищата на държавата членка, компетентна да образува производство по несъстоятелност, компетентност да разгледат и иск, който пряко произтича от това производство и е тясно свързан с него, срещу ответник, чието местоживеене не е на територията на държава членка (вж. решение Schmid, EU:C:2014:6, т. 30 и 39 и цитираната съдебна практика).

34

С оглед на изложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производство по несъстоятелност относно имущество на дружество, са компетентни да разгледат иск като този в главното производство, предявен от синдика на това дружество срещу управителя му, за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка, а както е в главното производство, в държава — страна по Конвенцията от Лугано II.

35

На четвъртия и петия въпрос не следва да се отговаря, тъй като те са зададени под условието Съдът да е отговорил отрицателно на първия въпрос.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Подписи