—

за унгарското правителство, от M. Fehér, G. Koós и M. Bóra, в качеството на представители,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. de Ree, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител, подпомаган от D. Calciu, адвокат,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между ENEFI Energiahatekonysagi Nyrt (наричано по-нататък „ENEFI“, по-рано E‑Star Alternativ Energiaszolgaitato Nyrt, и Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Brașov (DGRFP) (Регионална главна дирекция „Публични финанси“ (DGRFP) Брашов, Румъния) (наричана по-нататък DGRFP Брашов) по повод принудително изпълнение на данъчно вземане по искане на DGRFP Брашов.

3

Съображения 12, 20, 21 и 23 от Регламент № 1346/2000 предвиждат:

[…]

4

Член 3 от Регламент № 1346/2000 е озаглавен „Международна компетентност“ и гласи:

„1. Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното.

2. Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази друга държава членка.. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната държава членка.

3. Когато производството по несъстоятелност е образувано по параграф 1, всяко производство по несъстоятелност, [което] е образувано впоследствие, съгласно параграф 2, е вторично производство. Това производство трябва да се извършва като производство по ликвидация..

[…]“.

5

Озаглавеният „Приложим закон“ член 4 от този регламент предвижда:

„1. Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него, е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството [по несъстоятелност], наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2. Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

[…]

[…]

[…]“.

6

Член 15 от Регламент № 1346/2000, озаглавен „Последици от производството по несъстоятелност по отношение на висящи правни спорове“, гласи:

Последиците от производството по несъстоятелност по отношение на висящи правни спорове за вещ или право от масата на несъстоятелността се уреждат изключително от закона на държавата членка, в която е висящо това производство.

7

Озаглавеният „Задължение за възстановяване и приспадане“ член 20 от този регламент предвижда:

„1. Кредитор, който след образуването на производството по несъстоятелност по член 3, параграф 1, е получил по някакъв начин, по-специално чрез принудително изпълнение, пълно или частично удовлетворяване на вземанията си от имуществото на длъжник, което се намира на територията на друга държава членка, възстановява на ликвидатора полученото, при спазване на членове 5 и 7.

2. С цел гарантиране на равнопоставеност на кредиторите, кредитор, който е получил определена сума от своите вземания в рамките на едно производство по несъстоятелност, не участва в разпределението при друго производство, освен ако кредиторите от същия ред или група са получили равна част от своите вземания в рамките на това друго производство“.

8

Член 39 от Регламент № 1346/2000, озаглавен „Право на предявяване на вземанията“, има следната редакция:

„Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намира в държава членка, различна от държавата членка на образуване на производството, включително данъчните органи и органите за социално осигуряване в държавите членки, имат право писмено да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност“.

9

Член 20, параграф 3 от 1991. évi XLIX. törvény, a csődeljárásról és a felszámolási eljárásról (закон № XLIX от 1991 година относно производствата за предпазен конкордат и за обявяване в несъстоятелност), гласи:

„При неспазване на срока за предявяване на вземанията, предвиден в настоящия закон, кредиторът не може да участва в сключването на предпазен конкордат и конкордатът няма да има действие и по отношение на него. Кредиторът, който не е вписан поради пропускане на срока за предявяване на вземането, не може да претендира вземането си от длъжника, но може обаче да заяви непогасеното си вземане в рамките на производство по несъстоятелност, открито по инициатива на друг кредитор […]“.

10

ENEFI е дружество със седалище в Унгария, което към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство притежава предприятие в Румъния. На 13 декември 2012 г. в Унгария е открито производство по несъстоятелност срещу дружеството и на 7 януари 2013 г. DGRFP Брашов получава уведомление за откриването на това производство по несъстоятелност.

11

През м. януари 2013 г. DGRFP Брашов предявява две вземания в рамките на производството по несъстоятелност. Като се има предвид обаче, че тя не е спазила определения краен срок и че не е заплатила таксите за регистрация, посочените вземания не са разгледани в това производство, обстоятелство, за което DGRFP е уведомена на 2 май 2013 г.

12

Впоследствие, докато производството по несъстоятелност все още е висящо, DGRFP Brașov извършва данъчна ревизия в предприятието на ENEFI в Румъния. На 25 юни 2013 г. DGRFP Brașov издава ревизионен акт (наричан по-нататък „ревизионният акт“) относно допълнителни данъчни задължения за ДДС. Тя обаче не предявява вземането по този ревизионен акт в производството по несъстоятелност.

13

Първоначално ENEFI не оспорва ревизионния акт. Впоследствие на 7 август 2013 г. румънските власти издават срещу него изпълнителен лист и след това инициират производство за принудително изпълнение.

14

15

При тези обстоятелства Tribunalul Mureş (Окръжният съд на окръг Mureş) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

16

17

В това отношение, видно най-напред от член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, ако в този регламент не е предвидено друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и към последиците от него е законът на държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „lex fori concursus“). Както се установява от съображение 23 от посочения регламент, lex fori concursus урежда всички последици на производството по несъстоятелност, независимо дали те са от процесуално или от материалноправно естество, по отношение на засегнатите лица и правоотношения.

18

И още по-конкретно, член 4, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент № 1346/2000 предвижда, че lex fori concursus определя вземанията, които се приемат за вземания на несъстоятелността, съдбата на вземанията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, както и правилата относно предявяването, установяването и приемането на вземанията. За да се запази обаче полезното действие на тези разпоредби, последиците от неспазването на правилата на lex fori concursus относно предявяването на вземанията, и по-конкретно на предвидените в това отношение срокове, трябва също така да се преценяват въз основа на посочения lex fori concursus (вж. по аналогия Решение от 10 декември 2015 г., Kornhaas, C‑594/14, EU:C:2015:806, т. 19).

19

Що се отнася до последиците от приключването на производството по несъстоятелност, включително и чрез предпазен конкордат, както и до правата на кредиторите след приключване на производството по несъстоятелност, следва да се припомни, че тези последици и тези права, както изрично е записано в член 4, параграф 2, букви ѝ) и к), също така се определят от lex fori concursus.

20

21

22

От друга страна, следва да се установи, че тълкуване, съгласно което lex fori concursus урежда последиците от приключването на производство по несъстоятелност, включително чрез предпазен конкордат, и правата на кредиторите след това приключване, но не и последиците по отношение на правата на неучаствалите в това производство кредитори, би съдържало риск от сериозно засягане на ефективността това производство.

23

Последица от тълкуването, посочено в точка 22 от настоящото съдебно решение, би била възможността за неучаствалите в производството по несъстоятелност кредитори след приключване на производството да искат пълното удовлетворяване на техните вземания, което по този начин би довело до неравно третиране на кредиторите. От друга страна, и най-вече, това тълкуване в крайна сметка би осуетило сключването на всеки предпазен конкордат или всяка друга сравнима мярка за оздравяване на длъжника с това, че последният, който ще трябва да удовлетвори вземанията на неучаствалите в производството по несъстоятелност кредитори, не би разполагал с необходимите средства, за да плати, в съответствие с предпазния конкордат или с която и да е друга мярка, задълженията си към другите кредитори, като тези задължения по принцип се разсрочват и/или намаляват в зависимост от финансовите средства, с които длъжникът реално разполага.

24

25

В действителност, от една страна, такава разпоредба на lex fori concursus, противно на становището, което, изглежда, споделя запитващата юрисдикция, не съставлява пречка за самото откриване на вторично производство по несъстоятелност, а единствено за приемането на молба за откриване на такова производство, подадена от кредитор, който не е предявил своето вземане в срока, определен с приложимия към главното производство по несъстоятелност lex fori concursus. И обратно, ще продължи да бъде допустима всяка молба, подадена от кредитор, който има все още непогасено вземане, или която е подадена от синдика в главното производство по несъстоятелност.

26

От друга страна, макар и Регламент № 1346/2000 да предвижда при известни условия възможността за откриване на вторични производства по несъстоятелност, Съдът вече е припомнил, че откриването на такова производство, което съгласно член 3, параграф 3 от посочения регламент трябва да бъде производство по ликвидация, поражда опасността то да бъде в разрез с целта, преследвана от едно главно производство, което има предпазен характер, и че този регламент установява определен брой задължителни правила за координация, предназначени да осигурят, както това е изразено в съображение 12 от него, необходимата единност в рамките на Европейския съюз. В тази система обаче главното производство има господстваща роля спрямо вторичното производство, както се уточнява в съображение 20 от регламента (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2012 г., Bank Handlowy и Adamiak, C‑116/11, EU:C:2012:739, т. 59 и 60).

27

С оглед на тази господстваща роля на главното производство по несъстоятелност изглежда напълно логична възможността за едно национално законодателство да изключи чрез погасяване на предявените след изтичане на срока вземания всяка молба, подадена от титулярите на тези вземания, за откриване на вторично производство по несъстоятелност, като се има предвид, че такова откриване би позволило да се заобиколи предвиденото в lex fori concursus погасяване. Освен това по аналогия със съображенията, съдържащи се в точка 23 от настоящото съдебно решение, такова законодателство позволява да се избегне възможността за неучаствалия в главното производство по несъстоятелност кредитор да възпрепятства с искането си за откриване на вторично производство по несъстоятелност сключването на предпазен конкордат или сравнима мярка за оздравяване на длъжника, приета в рамките на това производство.

28

29

30

Нещо повече, следва да се добави, че поради обстоятелството, че Регламент № 1346/2000 не хармонизира сроковете за предявяване на вземанията по делата за несъстоятелност, попадащи в неговото приложно поле, задача на вътрешния правен ред на всяка държава членка е да определи тези срокове в съответствие с принципа на процесуалната автономия, при условие че всички свързани с тях правила не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения във вътрешното право (принципът на еквивалентност) и че те не правят практически невъзможно или не затрудняват изключително упражняването на правата, предоставяни от правото на Съюза (принципът на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Nike European Operations Netherlands, C‑310/14, EU:C:2015:690, т. 28 и цитираната съдебна практика). Поради обстоятелството, че в това отношение не са налице достатъчно данни, произтичащи по-конкретно от становищата на страните, запитващата юрисдикция следва да провери дали разпоредбата на член 20, параграф 3 от Закон № XLIX от 1991 г. отговаря на тези критерии.

31

32

33

В това отношение следва да се добави, че Регламент № 1346/2000 се основава на принципа, съгласно който изискването за равно третиране на кредиторите, приложим mutatis mutandis към всяко производство по несъстоятелност, не допуска като общо правило действия на индивидуални кредитори чрез производства за принудително изпълнение, образувани и водени при висящо производството по несъстоятелност срещу длъжника. Така член 20, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 задължава кредитора, получил „по-специално чрез принудително изпълнение“ удовлетворяване на своите вземания от имущество на длъжника, намиращо се на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност, да възстанови полученото на синдика.

34

35

36

37

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали данъчният характер на вземането, което е предмет на принудителното изпълнение в държава членка, различна от държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, е релевантен за отговора, който следва да се даде на първия въпрос.

38

В това отношение съображение 21 от Регламент № 1346/2000 гласи, че всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намират в Съюза, има право да предяви вземанията срещу имуществото на длъжника във всяко висящо производство по несъстоятелност в рамките на Съюза и че това следва да се прилага и за данъчните и за социално-осигурителните органи. В това съображение се добавя, че с цел равнопоставеност между кредиторите трябва да се съгласува разпределението на приходите от осребряването на имуществото. В това отношение член 39 от този регламент предвижда по същество, че данъчните органи и органите за социално осигуряване в държавите членки, както и всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в държава членка, различна от държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност, имат право писмено да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност.

39

40

41

При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че данъчният характер на вземането, което е предмет на принудително изпълнение в държава членка, различна от държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, в хипотеза като разглежданата в главното производство е ирелевантен за отговора, даден на първия въпрос.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Подписи