—

за чешкото правителство, от J. Vláčil, в качеството на представител,

—

за испанското правителство, от M. A. Sampol Pucurull, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от С. Петрова и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, буква б), член 2, точка 7, член 8, параграф 1 и член 12, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

2

Запитването е отправено в рамките на спор на г‑жа Гогова с г‑н Илиев по повод подновяването на паспорта на детето им.

3

Съображения 5 и 12 от Регламент № 2201/2003 гласят:

[…]

4

Озаглавен „Обхват“, член 1 от този регламент гласи:

„1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

[…]

2. В делата по смисъла на параграф 1, буква б) може, по-специално, да се разглежда:

3. Настоящият регламент не се прилага за:

5

Член 2, точка 7 от споменатия регламент определя понятието „родителска отговорност“ като „всички права и задължения, отнасящи се до [личността] или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на [съдебно] решение, на закона или по силата на споразумение, [пораждащо правни последици]. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето“.

6

Текстът на член 8 от същия регламент, озаглавен „Обща компетентност“, е следният:

„1. Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

2. Параграф 1 се прилага при спазването на условията на [член 12]“.

7

Член 12 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Пророгация на компетентност“, гласи:

„1. Съдилищата на държавите членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато:

[…]

3. Съдилищата на държавите членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1, когато:

[…]“.

8

Член 16 от този регламент, озаглавен „Сезиране на съда“, предвижда:

„1. По смисъла на настоящия член, съдът се смята за сезиран, когато:

9

10

Съгласно член 78, алинея 1 във връзка с член 76, точка 9 от този закон министърът на вътрешните работи или оправомощено от него лице имат право да не разрешат детето да напусне територията на Република България, ако не бъде представено нотариално заверено писмено съгласие за пътуването на детето от неговите родители.

11

Член 127а от Семейния кодекс предвижда:

„(1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.

(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.

[…]“.

12

Член 47 от Гражданския процесуален кодекс предвижда:

„(1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп — на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.

(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.

(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

13

От акта за преюдициално запитване е видно, че г‑жа Гогова и г‑н Илиев имат дете, което към момента на настъпване на обстоятелствата по делото е на 10 години. Детето, което е български гражданин, пребивава с майка си в Милано (Италия). Родителите, които са български граждани, не живеят заедно. Г‑н Илиев също пребивава в Италия.

14

Тъй като паспортът на детето е изтекъл на 5 април 2012 г., г‑жа Гогова иска да поднови този документ, по-специално за да може да пътува с детето в България.

15

Съгласно българската правна уредба решенията, свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо съгласие на родителите. Освен това заявлението за паспорт на такова дете трябва да се подаде пред компетентните административни органи заедно от двамата родители.

16

Тъй като г‑н Илиев не е оказал необходимото съдействие на ищцата в главното производство във връзка с издаването на нов паспорт на детето, г‑жа Гогова е подала молба до Районен съд — Петрич (България), за разрешаване на разногласието между нея и г‑н Илиев относно възможността на детето да пътува извън територията на страната и издаването на нов паспорт на негово име.

17

18

19

20

Ищцата в главното производство е подала частна касационна жалба срещу последното определение пред Върховния касационен съд. Той счита, че изходът по жалбата зависи, на първо място, от това дали съдебното производство, предвидено в член 127а, алинея 2 от Семейния кодекс, позволяващо със съдебно решение да се замести липсващото съгласие на единия родител за пътуване на детето в чужбина и за подаване на заявление за паспорт на негово име, попада под действието на Регламент № 2201/2003, и съответно дали компетентността на съдилищата би трябвало да се определя на основание на неговите разпоредби. По-специално се поставял въпросът дали в производството по такова дело се разглежда „родителската отговорност“ по смисъла на член 2, точка 7 от този регламент. Според отправилия запитване съд във връзка с това е необходимо да се определи и дали същият регламент се прилага по това дело, след като съгласно българската правна уредба постановеното по него съдебно решение трябва да бъде представено на българските административни власти, за да може да бъде разрешено детето да пътува извън територията на страната или да му бъде издаден паспорт.

21

22

При това положение Върховният касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

24

С определението си Гогова (C‑215/15, EU:C:2015:466) председателят на Съда постанови настоящото дело да се разгледа по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник.

25

26

Що се отнася до материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, видно от член 1, параграф 1, буква б), той се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се по-специално до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. В този контекст понятието „граждански дела“ трябва да се разглежда не ограничително, а като автономно понятие на правото на Съюза, което обхваща по-конкретно всички искания, мерки или решения в областта на „родителската отговорност“ по смисъла на същия регламент, в съответствие с целта, припомнена в съображение 5 от него (вж. в този смисъл решение C, C‑435/06, EU:C:2007:714, т. 46—51).

27

Във връзка с това член 2, точка 7 от Регламент № 2201/2003 съдържа широко определение на понятието „родителска отговорност“ в смисъл, че тя обхваща всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на съдебно решение, на закона или по силата на споразумение, пораждащо правни последици (решения C, C‑435/06, EU:C:2007:714, т. 49, и C., C‑92/12 PPU, EU:C:2012:255, т. 59). Освен това, макар член 1, параграф 2 от този регламент да съдържа изброяване на въпросите във връзка с „родителската отговорност“, попадащи в обхвата на регламента, изброяването не е изчерпателно, а само примерно, както сочи употребата на израза „по-специално“ (решения C, C‑435/06, EU:C:2007:714, т. 30, и C., C‑92/12 PPU, EU:C:2012:255, т. 63).

28

За да се определи дали дадено искане попада в приложното поле на Регламент № 2201/2003, следва да се разгледа неговият предмет (вж. по аналогия, във връзка с понятията „гражданско състояние, правоспособност и дееспособност на физически лица“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), решение Schneider, C‑386/12, EU:C:2013:633, т. 29 и 30, както и, във връзка с понятието „социално осигуряване“ по смисъла на същата разпоредба, решение Baten, C‑271/00, EU:C:2002:656, т. 46 и 47).

29

30

Освен това следва да се констатира, че иск като разглеждания в главното производство не попада в никое от изчерпателно изброените в член 1, параграф 3 от същия регламент изключения.

31

32

Този извод не може да бъде поставен под съмнение само от обстоятелството, че иск като разглеждания в главното производство е свързан с конкретно решение, засягащо детето, а не с всички условия за упражняване на родителската отговорност. Действително, както бе припомнено в точки 26 и 27 от настоящото решение, посоченият регламент се прилага за всички решения в тази връзка, независимо дали се отнасят до определен аспект на споменатата отговорност, или определят общо нейното упражняване.

33

34

В това отношение е достатъчно да се констатира, че при всички положения производство като разглежданото по делото не води пряко до издаване на паспорт, а негов резултат е само предоставянето на възможност на едно от лицата, упражняващи родителската отговорност за детето, да внесе заявление за паспорт на негово име без участието, присъствието или съгласието на другото лице, упражняващо тази отговорност, но при спазване на останалите предвидени в българската правна уредба условия за издаване на такъв документ.

35

36

37

Нито от акта за преюдициално запитване, нито от становищата, представени на Съда, се установява, че в случая запитващата юрисдикция е била сезирана с такова искане от брачно естество.

38

За сметка на това член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 въвежда правило за пророгация на компетентността, позволяващо на съдилищата на държава членка, различна от тази по обичайното местопребиваване на детето, да се произнасят по искове, свързани с родителска отговорност, дори когато пред тези съдилища няма висящо брачно производство (вж. в този смисъл решение L, C‑656/13, EU:C:2014:2364, т. 45 и 52).

39

40

Съгласно член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка с член 16 от него съдилищата на държава членка могат да основат компетентността си на първата разпоредба, при условие че се установи наличие на изрично или поне недвусмислено съгласие с нея между всички страни в производството най-късно към датата на подаване на исковата молба или равностоен документ в избрания съд (вж. в този смисъл решение L, C‑656/13, EU:C:2014:2364, т. 56).

41

Освен това, видно от съображение 12 от Регламент № 2201/2003, предвиденото в член 12, параграф 3 от него основание за определяне на компетентността представлява изключение от критерия за близост, съгласно който компетентността за разглеждане на искове по дела за родителска отговорност за детето на първо място трябва да се отнася към държавата членка на обичайното му пребиваване, и който е утвърден в член 8, параграф 1 от същия регламент. Както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето становище, това изключение има за цел да признае известна автономност на страните по делата за родителска отговорност. Следователно условието за недвусмисления характер на приемането на компетентността на сезираните съдилища от всички страни в производството трябва да се тълкува стриктно.

42

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че такова приемане предполага най-малкото на ответника да е известно за производството, водено пред тези съдилища. Действително, макар сам по себе си фактът, че ответникът знае за производството, да не представлява приемане на компетентността на сезираните съдилища, при всички положения не може да се счита, че отсъстващ ответник, на когото не е връчена исковата молба или жалбата за образуване на производството и който не знае за започналото производство, е приел компетентността на сезирания съд (вж. по аналогия, във връзка с член 24 от Регламент № 44/2001, решение A, C‑112/13, EU:C:2014:2195, т. 54).

43

От друга страна, не може от поведението на назначен в отсъствието на ответника от тези съдилища процесуален представител да се правят изводи за волята на ответника. Тъй като такъв представител няма контакт с ответника, той не може да получи от него информацията, необходима за съзнателното приемане или оспорване на компетентността на посочените съдилища (вж. в този смисъл решение A, C‑112/13, EU:C:2014:2195, т. 55).

44

45

46

47

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Подписи